Jane Roe II

***

2011-09-12T23:40:00.006+03:00

There is no point in dreaming around. Discipline is what you need. No matter the facts around discipline is what you need. Patience, tolerance, dynamics.... Discipline is what you need. There is no place for tears or for sorrow. Discipline is what you need. Fuck it all, fuck off everybody. Discipline is what you need. Fuck the discipline. Love is all you need...

12/09/2011, вхат тхе фуцк...

Съмнението...

2011-07-20T16:50:00.004+03:00

И как възможно е да съм в съмнение
за всяко свое действие и избор,
да нямам нужната увереност,
да не разбирам себе си...

И как възможно е да нямам смисъла
на собствения си живот,
да не разбирам своя свят,
да не познавам себе си...

И истинското "да" да ми убягва,
а жестовете на категоричността - къде ли са,
от въздуха ли съм се появила,
без упреци, без опит, без учители...

И как опитвам се да уча другите,
защото себе си не зная!!!

И слънчогледите са всъщност изтребители!!!

къде ли, кога ли, тук и сега ли, винаги

Всеки

2011-07-02T23:54:00.004+03:00

Всяка мисъл е материя,
всяко действие - желание,
всеки жест - сподавен зов.

Всяка глътка - нямо откровение,
всяко вдишване - живот,
всеки поглед е спасение.

Всяка дума е любов,
всяко милване - съдба,
всеки миг е сбъднат сън.

02/07/2011, град Варна, останала сама със себе в търсене на най-добрите думи

Назад... Дали?!

2011-07-02T23:24:00.005+03:00

"Няма връщане назад" си мислеше тя и очакваше най-лошото. Уплахата в нея бе неописуема. Тя се страхуваше от чувствата си, от себе си, от него. Не знаеше къде ще свърши всичко. Къде и с кого. Как можа да се появи толкова неочаквано в така объркания й свят, в момент, в който и самата тя не знаеше коя е. А той стреляше толкова точно - "бъди себе си с мен" й каза и си тръгна, оставяйки я да се чуди какво се случва със сърцето й. Никой никога досега не бе искал от нея да бъде себе си. Всички искаха тя да е удобна, работлива, послушна, прилична, любезна, дискретна, деликатна, умна, възпитана... Списъкът е неописуемо дълъг. А той, той просто я харесваше, без дори да я познава. Бе се смял на шегите й, шеги, които тя не смееше да изрече пред други, защото бяха груби. Тя бе стояла боса пред него на мръсния килим и той дори не се сети да й спомене за мръсотията, настинката, липсата на хигиена. Колко различно бе всичко. "Бъди себе си с мен, а аз ще се опитам да бъда себе си с теб... и готово". Толкова лесно изглеждаше всичко. Толкова простичко и истинско. Нямаше нужда от преструвки. Нямаше нужда от думи. Никакви. Лесно, все едно се познаваха цял живот. Той разбиваше на парчета всичките й вярвания за самата нея - всичко, което й пречеше да бъде себе си. Не го интересуваше дали тя вика, а тя обичаше да крещи, дали пее, а тя пееше фалшиво, дали се смее на висок глас, а тя обожаваше да се смее с цяло гърло. "Това е тя и е прекрасна, защото е себе си. Аз мога всичко с нея до себе си и тя може всичко с мен до нея. Нямаме нужда от повече."

И нямаше връщане назад. Дори и да бе болезнено, това бе вярното. За нея. И за него. Докогато... Ако...

02/07/2011, град Варна, даваща воля на въобръжението и усещането си за красота на взаимоотношенията

Изборът

2011-02-21T14:59:00.003+02:00

Когато си мисля, че не знам точно какво искам и кое ще е най-правилното решение за мен, се оставям на съдбата да реши и именно тогава за мен стават най-големите чудеса, защото Съдбата някакси успява да разбере какво наистина иска сърцето ми и кое е най-правилното... Благодаря!

21/02/2011, град Варна, изведнъж... сред миенето на чинии и разбирането на действията на една сродна душа с име Росица

Тъмнината

2010-11-15T16:11:00.005+02:00

Страх ме е... за мен самата... останала в тъмното. И въпреки, че съм благодарна на тъмнината, защото ми помага да видя по-ясно и светло пламъка, се страхувам от тъмното, от самотата, от загубата... Страх ме е...

град Варна, по време на една зима, изпълнена с тревога от предстоящата раздяла

Омръзна ми

2010-10-24T01:01:00.004+03:00

Омръзна ми все вие да сте важните. Омръзна ми да нямам право да откажа. Омръзна ми да се съобразявам. Омръзна ми да ви изслушвам всичките. Омръзна ми да съм добричката, възпитаната и любезната. Омръзна ми да слушам за проблемите. Омръзна ми да казвам "Да, разбирам те." Омръзна ми да нямам място във сърцата ви. Омръзна ми да не разбирам любовта ви. Омръзна ми от тъпите уроци. Омръзна ми да ме намирате за малка. Омръзна ми!

24/10/10, град Варна, не помня повода, но явно историята ми се повтаря и повтаря и повтаря...

Разликите - там ли са

2010-08-10T16:21:00.004+03:00

Нима е толкова трудно да сме различни.
Приликите ли определят любовта?
Защо все говорим за сродство
И се опитваме да докажем еднаквост...

Трудно ли е да повярваме в разликите?
В допълващите се половини,
В спомена за бъдещите грешки
В онова, което ни прави живи...

И искаме все повече да даваме,
за да получим повече...
Нима е вярно?!
Часовикът не винаги тиктака под такта ми...

Обичам те...

Не помня кога и как и защо, но е хубаво :)

There

2010-08-09T17:43:00.002+03:00

There... I had been there once. Long time before I was born. No matter what I know, I had been there once. I was next to you and you were next to me. And we were happy more than anything...

09/08/2010. the town of Varna, realizing the infinity of the eternity

Навсякъде

2010-08-09T17:42:00.005+03:00

Отчуждението за мен означава да не се чувствам удобно в нито една ситуация, на нито едно място, с нито един човек, нито дори със себе си, а аз вече започвам се чувствам добре навсякъде...

09/08/2010, град Варна, откриваща собственото си място

Тайните

2010-08-09T17:40:00.003+03:00

Тайните и криенето на истината подсилват егото. Създават усещане за превъзходство. Да знаеш и да не кажеш е игра на егото, което постоянно търси надмощие и усещане за величие.

09/08/2010, град Варна, защото все се чудех кога, кой и за какво мълчи, а вече даже не ме е грижа

Мислите...

2010-08-09T17:36:00.006+03:00

Когато бях малка често изпразвах главата си от мисли, гледах в една точка и сякаш бях в абсолютен мир със себе си.
Когато бях малко по-голяма научих, че това разсейване е лошо, безотговорно и неградивно.
Когато растях разбрах, че всяко нещо в живота ми трябва да е концентрирано и смислено.
С мисъл.
Онова дете порастна прекалено бързо.
Онова дете бе състарено от мислите в главата му.
Онова дете получи знание.
Онова дете загуби вътрешното си щастие и безгрижие.
С мисъл.
Сега възрастният търси детето и се опитва да го спаси, каквото е останало, за да го съхрани, целуне и остави да разцъфти.
Сега възрастният успява.
Сега възрастният позволява.
Благодаря ти...

05/06/2010, град Варна, четейки книга, която ми даде повече, отколкото някога съм предполагала... Тол...

Joy

2010-08-09T17:26:00.000+03:00

Listening to a favourite song, waving with a fan, just being beautiful. What a lady can want more...

09/08/2010, the town of Varna, happy as it is... here and now... forever

Дано...

2010-06-15T00:39:00.002+03:00

За любовта времето и пространството са нищо. Онова чувство на красота, мир и топлина изпълват цялото същество на обичащия и никакви пречки не могат да спрат лъча енергия от единия към другия и обратно. Заспивам с мисълта за теб, защото знам, че и в съня си ще сме заедно.

Обичам те...

15/06/2010, град София, когато заради едно пътуване към себе си с цел приемане оставям сам, дори и за кратко, човека, който вече ме е намерил и приел такава, каквато съм

Работа

2010-05-04T15:40:00.001+03:00

Понякога дори и едно ТРЯБВА е достатъчно. Не знам защо продължаваме да си играем на шефове и подчинени...

Поздрави

04/05/2010, град Варна, работейки с цел и посока

Living

2010-04-06T22:43:00.001+03:00

Life is a school that does not teach you how to live. It is a quest to your true self that is not guaranteed to be successful.

29/03/2010, the town of Varna, thinking WHY

Егоизъм

2010-04-06T22:41:00.002+03:00

Егоизмът е да можеш да кажеш какво искаш от околните. Егоцентриците искат това да бъде осъществено на всяка цена.

29/03/2010, град Варна, а кое от двете си ти?!

Ние

2010-04-06T22:39:00.005+03:00

Защо е трудно да приема и защо ми е толкова тъжно, когато един от "ние" се обръща със същото, но друго "ние", за "тях" тогава, когато е бил един от "нас".

28/03/2010, Истанбул, Турция...

Be

2010-04-06T22:38:00.001+03:00

If something is meant to be, it will be...

27/03/2010, the city of Istanbul, during a miracle happening..

Silence

2010-03-17T16:28:00.004+02:00

"Silence is a source of great strength." Lao Tzu
The real truth for me is that being silent I see more of the things happening around, more features kept hidden for years, more wide view on the people I love and most of all I am able to see beauty round, beauty and wisedom that has been a secret for me since now. Being able to live without the need of words is a great gift. Thank you!

17/03/2010, the town of Varna, in the middle of a working day filled with no tension through a working period filled with no tension at all...

I miss you both

2010-02-17T21:16:00.003+02:00

Кръвта вода на става! И как ми липсва някой, който почти не познавах. И как ми липсва някой, който си мисля, че познавах добре. И как ми се иска да знам повече и да разбирам повече и да приемам повече и да обичам повече. Дали ще мога?! Някога?! Отново... Липсваш ми... Липсваш ми... И колкото и мъничък да е светът ми в очите на онази сила ненадмината и непобедима, аз искам да знам, че мога да бъда в него, както ти си била и както ти си бил...Липсвате ми...

17/02/2010, град Варна

The Future Bond

2010-01-23T02:21:00.002+02:00

Eleanor Roosevelt: "The future belongs to those who believe in the beauty of their dreams."

So true for me now, so genuine for my life as a whole...

22/10/2010, the town of Varna, dreaming after a dream movie...

Къде се изгуби моето аз?

2010-01-23T02:08:00.005+02:00

Всеки сам изгражда света, в който живее, осъществявайки илюзиите си, явили се под формата на въображение. Постоянно правим уговорки с дявола в самите нас, поставяйки си цели. Борим се сами със себе си, но усланяйки се на други хора, които, ако не изпълнят очакванията ни, броим като загуба за нас, като победа за дявола, който пак е в нас. Играем роли, спрямо всеки един около нас, приемайки лица, с които околните винаги са си ни представяли. Бягаме от корените си, за да започнем наново, но оставяме рани навсякъде около нас, търсейки обратното, на което имаме. Помагат ни мъдрите - дребни хора, не лидерите и могъщите, а малките и тихите. Любовта е по-близо, отколкото си мислим. Винаги. Сами избираме пътя към ада или рая, като определяме действителността си и чуваме, каквото ни е удобно и докъдето ни е удобно. Живеем според очакванията си към другите, искаме много понякога. Искаме неща, които те не могат да изпълнят, защото техните страхове и илюзии не са наши. Разочарование, обида, уж свободна воля. Надпреварата никога не спира - тя е вътре в нас...

месец януари, град Варна, един филм, цветен в съзнанието ми месец след като съм го гледала... The Imaginarium of Doctor Parnassus

Кога ще мога

2010-01-16T12:36:00.002+02:00

Понякога имам нужда да бъда сама и да изживея промяната настъпила в мен, както сметна за добре. Не знам как се лекува душата, та аз не мога тялото си да поддържам винаги здраво... Така боли, когато се сблъскам с болката на друг. Осъзнавам, че е необходимо да се науча да бъда по-голям егоист, осъзнавам липсата на самосъхранение в мен. Ясно ми е, че не мога да изживявам всяка болка все едно е моя. Не знам как да се науча на това. Наистина не знам.

Всеки греши

2010-01-16T00:31:00.003+02:00

Човешко е да се греши. Всеки допуска грешки. Аз всекидневно - по-малки, по-големи, всеки ден е различно, всеки ден е нов. От повече от година вече съзнателно работя върху личното си израстване, върху изграждането на една жена, без страх, без напрежение, с вяра и любов към всичко наоколо. Не знам как се получава - трудно е сам да оцениш себе си, на мен ми е още по-трудно, вземайки под внимание факта, че имам нужда от външен фактор, тип коректив, а около мен повечето хора са по-склонни да ми показват грешките, отколкото да оценят напредъка ми, ако въобще има такъв. Вярвам в толкова много неща, истински, силни, чисти и неподправени. Да, на моменти вярата ми бива разбита, остава ми горчивината в гърлото ми застанала. После се отърсвам и пак започвам да вярвам. Единствената разлика е, че вече не вярвам толкова силно в нещото по отношение на мен и моя живот, а по отношение на някой друг щастливец, а аз се примирявам, заради всичко онова, което съм вярвала, че е било и което продължавам да се надявам, че е било истинско. И си мечтая идеалите ми да бъдат осъществени в някой друг, повече заслужаващ истината от мен...

10/01/2010, град Варна, тъжничко ми е малко за всичко, в което загубих вяра

I was a Believer

2010-01-15T23:36:00.004+02:00

I thought love was only true in fairy tales
Meant for someone else but not for me.
Love was out to get me
That's the way it seemed.
Disappointment haunted all my dreams.

Then I saw his face, then I was a believer
Not a trace of doubt in my mind.
I'm in love, I was a believer!
I couldn't leave him if I tried.

I thought love was more or less a givin' thing,
Seems the more I gave the less I got.
What's the use in tryin'?
All you get is pain.
When I needed sunshine I got rain.

Then I saw his face, then I was a believer
Not a trace of doubt in my mind.
I'm in love, I was a believer!
I couldn't leave him if I tried.

15/01/2010, the town of Varna, when some of my beliefs were broken...

Има ли я?

2010-01-10T23:58:00.004+02:00

Любовта е онази задвижваща сила, която ме провокира да обърна с главата надолу устоите си и да имам смелостта да полетя, без да съм разпервала крила никога преди. Любовта в живота ми възниква неочаквано и бързо като летен порой, но за разлика от него не отминава бързо и продължава да пои земята ми ежедневно с невероятен свеж аромат. Обичам да обичам, заради самата любов, красотата й, уханието й, онази мъничка част в мен, която умира от страх в опита всичко винаги да е в хармония. Веднъж приятелка ми каза, че съм най-обичащият човек, когото познава. Не й повярвах. И сега не й вярвам, но силно се надявам да е права. Зная, че любовта търпи развитие и прераства в друго, дълбоко, вечно, истинско, могъщо чувство, което може да преобръща светове, за което даже нямаме измислена дума... или пък имаме и тя е членувана в края и с главно Л в начатото...

10/01/10, град Варна със сигурност, кога точно, къде точно, как така, не помня, помня само топлината

Taken or given

2010-01-10T02:16:00.003+02:00

Promises turn into actions when there is a stimulus that holds the secret to your true self. Dreams can turn into reality when there is a belief in one's abilities and chances given by the good. No matter today's facts one can never be sure of tomorrow's. Be open to meet the unknown...

10/01/2010, the town of Varna, being frightened and feeling alone...

Who am I?

2010-01-10T02:10:00.002+02:00

I am not the person I want to be,
I am not the person others want me to be,
I am not even the person I once dreamt to become,
but I will do my best to turn into this one one day.

10/01/2010, the town of Varna, after a friend's birthday that showed me the big difference...

2010-01-03T01:14:00.002+02:00

"Live out of your imagination, not your history.", Steven Covey
Be wise to learn from your mistakes
and the mistakes of those before,
Be smart not to create more...

03/01/2010, the town of Varna, just thinking about tomorrow

My promises

2010-01-03T01:08:00.002+02:00

I promised to myself some things last year at the end,
I will not be able to rhyme them, so I will just list them:
1. No more thinking about past relationships;
2. No more thinking about future relationships;
3. No more overworking;
4. More relaxation;
5. More exercises;
6. Every month a day off;
7. Finding answers...

This is a part of my plan for 2010 - the part with the promises. The rest is yet to be analyzed and planned and promised. The rest is yet to come.

03/01/2010, the town of Varna, the beginning of a new era...

War or Love

2009-12-08T11:27:00.002+02:00

No hard feelings, no regrets,
nothing to lose and nothing to have,
I have promised, it's in my head,
NO hard feelings, no regrets.

08/12/2009, the town of Varna, All is fair in love and war, they say... I am not just that warlike...

Armour

2009-12-08T10:55:00.010+02:00

She dug into the past. The near past. Some years ago. And what she found changed her. And ruined her belief in purity of love and lack of lies. She thought: "It is so sad when you find out you have been lied to. I felt so sad when I found out I had been lied to." During that exact period of time there was nothing else for her but that feeling she had in her heart for him. During that period of time she lost everything cause she thought she had found everything she needed. Now she was thankful to him he hid some things away from her cause she knew she wouldn't have been able to handle them then. Now it was different. She knew a lot. Her armour was almost ready. She thought she could handle it now. But she was a ruin for some minutes, the short moments that proved her never to be so open and believing again. Either there was no such thing as entire love, or she was just not that entirely lucky to have found it and kept it undiverting forever. But yet she was absolutely lucky to have felt it inside her and she knew that at some point long ago, before the little detour, he felt it for her too. So pure and innocent. Clear and with no poison in it. She knew that she would feel it again. Some day. When the armour could be left away...

08/12/2009, the town of Varna, it doesn't matter any more...

Шапката

2009-12-05T22:37:00.002+02:00

Емилия и/или Юлия

01/12/2009 и 04/12/2009, град Варна, какво ли още ще измислим :)

Вече знам...

2009-11-30T20:05:00.003+02:00

И сега вече знам, че съм направила правилния избор преди няколко седмици, когато реших да отложа едно събитие за пролетта. Ако на ден като днешния трябваше да върша нещо важно и отговорно, определено нямаше да се справя. Да, сега разбирам толкова много неща. Или се лъжа, че е така?

30/11/2009, град Варна, мислейки си какво трябваше да правя днес, ако бях взела друго решение и вместо в отпуск бях на изпит...

Wisdom...

2009-11-30T20:02:00.002+02:00

Knowledge comes, but wisdom lingers. I know a lot, but I am not wise at all. When will I be wise? Will there be such a time in my life I will be able to say to myself: 'You are wise now. Bravo!'?

30/11/2009, the town of Varna, after saying and thinking something not very wise

Малките битки

2009-11-30T19:51:00.003+02:00

Малките битки в живота ми не са от значение за световния мир, глобалното затопляне, глада в Африка. Не са най-важнотот нещо на света. Ама никак. Не са най-важното нещо дори и в моя свят. Но са битки, от които излизам понаранена, поумняла, по... Не искам да се случват. Не ги харесвам. И себе си не харесвам в тях. Но ги има. Понякога. И се случват неочаквано и без предупреждение. Като малки изпитания на пътя. Като тестове на съдбата, която очаква от мен някакво развитие и, докато не дам подобаващите резултати, явно няма да мога да продължа напред, а ще стоя на едно и също място, без значение как бързо минават годините, в колко обиколки около слънцето взимам участие и как хората около мен се превръщат в благороден метал.

30/11/2009, град Варна, когато животът ми отново ми показа, че съм толкова инертна, че няма накъде повече...

Какво остава тогава?

2009-11-29T00:18:00.002+02:00

Какво е това, което превръща мъжа в партньор на жената? Дали е деленето на леглото всяка вечер? Дали е подкрепата, оказвана в моменти на стрес и отчаяние? Дали е силната ръка и топлата усмивка? Не знам кое от тях... Знам само, че става неусетно и несъгласувано с правила и порядки...

29/11/2009, град Варна, малко настроение, повечко сънливост и една мисъл за лека нощ...

A monologue between me and myself

2009-11-11T22:47:00.004+02:00

Who left?
He left...
Why?
Because...
Are you afraid?
Yes... I am... very much...
What of?
I don't know...
Is that so?
Maybe...

11/11/2009, the town of Varna, 22 years after he left...

Шапката

2009-11-08T22:06:00.004+02:00

Дария
защото си мисля, че понякога се случва така, че нашето неизживяно минало е в основата на предстоящото ни бъдеще...

07/11/2009, град Варна, след благодарност за внимание към малката господарка на един приятел

Синове

2009-11-07T19:32:00.002+02:00

Всеки мъж е нечий син, син на майка, чиято ценност е неговото добруване, чиято мисъл е, че никой друг не бил могъл да се погрижи така за него, както тя самата, дори и той да е станал вече мъж...

07/11/2009, град Варна, whatever...

Мъничко момиче

2009-11-07T00:43:00.004+02:00

У мен живее мъничко момиче,
едно такова малко и добро,
все търси в другите мъниче,
и скришом теб поглежда то.

И себе си приема за мъниче,
само във времето застинало,
а няма кой да каже на това момиче
расти и винаги бъди добро.

по някое време през дългия октомври, град Варна, по време на едно пътуване в 118 към дома

Светлините и чистачките

2009-11-07T00:32:00.004+02:00

Не е ли факт, че светлината е в началото,
не вярваме ли в нейното величие,
и как естествена изглежда единствена отпред,
и със чистачките, във мъничките капки на прозореца, една е, а изглежда хиляди...

03/10/2009, обратно от ИКЕА..., о, какъв усмихнат ден беше...

За булките и хората

2009-11-06T23:26:00.005+02:00

Едно древно поверие по нашите и съседските земи гласи, че, ако две булки се видят, може местата им да се разменят и всяка да влезе в тялото на другата. Затова винаги сред тълпата сватбари има някой, който подава главица над другите веселяци и зорко следи за други булки и като сурикатче надава вой, ако зърне такава. Много добре са го замислили за булките. Много добре. Как обаче се случват нещата за онези изрекли своя обет не на глас, а в душата си, скрито, тайно, мълчаливо, онези, които са се обрекли на един мъж без помощта на брачния служител, онези, които са съпруги и тялом, и духом, но не по закон... Защо няма до всяка една девойка, готова да се отдаде за цял живот по един пазител, който да внимава да не би да стане някоя размяна. Размените, по мое мнение, могат да станат независимо от подписа и брачното свидетелство. А болката, да болката... Нима няма болка там, където няма булка?! Нима болката в безбрачие не е също толкова голяма?!

03/10/2009, на път към ИКЕА... Ох, колко хубав ден бе тогава...

Sides of Love

2009-09-23T12:31:00.002+03:00

Some people are blessed to be able to love many times, others are cursed to be in love just once...

19/09/2009, the town of Varna, being melancholic and a bit afraid of what is coming next due to something that was a reality

Когато есента пристъпва тихо

2009-09-23T11:53:00.002+03:00

Как хубаво мирише на пожълтяващи листа,
как ми се иска да полегна в шумата и да заспя,
как утрото се губи в слънчевия повей на деня,
и как сияе...

23/09/2009, град Варна, много работа, малко планове, усмивка и спокойствие в душата, как хубаво повява вятърът ухание на есен и на старо лято...

Шапката

2009-09-17T22:02:00.003+03:00

София

17/09/2009, град Варна, денят на Вяра, Надежда, Любов и майка им София :)

Ученици

2009-09-15T12:16:00.003+03:00

Красиви са учениците на първия учебен ден. Кой каквото ще да казва по техен адрес - красиви са и са млади и щастливи. Сънливи бяха днес в автобуса - около 15 преброих и всичките клюмаха. Нямаше един ранобуден сред тях, но пък се бяха облекли празнично, гримирали подобаващо, косите интересни и чантите малки. Букетите бяха свежи - около 30 свежи букета. Цветен автобус, цветно ухание. Час до работа, но мило настроение. Красиви са учениците на първия учебен ден...

15/09/2009, град Варна, :)

Какво искам?!

2009-09-04T23:17:00.003+03:00

Какво искам за рождения си ден? Искам здраве за мен и всички мои близки, искам късмет, и любов искам, много и истинска, и празен шкаф само за мен, и малко свобода, мъничко, но достатъчно..., и мир и хармония искам, и здраве, много здраве...и цветя, и красота, и приятели, и обич, и спокойствие, и уважение, и чудни сънища, и мечти, много мечти, истински мечти, любими мечти, и приказка, с щастливо начало, интересна среда и щастлив и все още влюбен край...

04/09/2009, град Варна, трудно работно днес, предизвикателно утре и празнично вдругиден :)

Грозно...

2009-09-03T16:30:00.005+03:00

Как може цвете да е грозно? Не го разбирам как е възможно едно стайно цвете, отрупано с листа, здраво, зелено, разлистено, да е грозно. Как ме боли от думата грозно и как не ми харесва отношението към моите цветя. Нима толкова много пречат, нима няма нищо друго, което да дразни, а дразнят цветята, тези мънички перли на природата...

03/09/2009, град Варна, в офиса, насред много работа, след няколко коментара за външния вид на зелените растения в офиса

Шапката

2009-08-25T22:42:00.004+03:00

Ако някой ден си имам дъщеричка, ще я кръстя Яница
я=й+а и още нещо :)

25/08/2009, град Варна, след поредната трудна вечер с моята майка...

Sex

2009-08-21T15:37:00.002+03:00

"Women want to talk first, connect first, then have sex. For men, sex is the connection. Sex is the language men use to express their tender loving vulnerable side. It is their language of intimacy."

Esther Perel, a New York City psychotherapist and author of Mating in Captivity

днес, четейки някаква информация за цветята и тяхното размножаване през есента - а на какво попаднах :)

...

2009-08-20T11:21:00.003+03:00

преди вярваше, че любовта движи света - сега се надява тя да може да задържи двама души заедно...

Maths

2009-08-11T23:29:00.004+03:00

...I liked maths because it was safe. ...I liked maths because it meant solving problems, and these problems were difficult and interesting, but there was always a straightforward answer at the end. ... maths wasn't like life because in life there are no straightforward answers at the end...

today, Varna, after a bus ride home, reading The Curious Incident of the dog in the night-time

Усмивката

2009-08-11T22:47:00.004+03:00

Една усмивка ражда чудеса, една мъничка игра с мускулите на лицето, един невербален сигнал, един жест, некостващ на никому нищо, а даващ толкова много на всички. Толкова много емоция в толкова малка следа. Жест. Миг. Топлина. Мило. Ведро. Топло. Усмивката ражда чудеса.

днес, град Варна, като завършек на идея, започнала в предното писмо до мен

Сама със себе си

2009-08-11T22:30:00.004+03:00

Обичам да се храня сама в заведение. Има някакво скрито достойнство да седна сама на масата, да си поръчам без срам една порция и да разлистя книгата, докато чакам. Да се нахраня бавно, поглъщайки храната хапка по хапка, да се наслаждавам на тишината наоколо, на тишината до мен, да не се оглеждам с неудобство наоколо, да не търся с поглед мнението на околните, да съм доволна от себе си.

Обичам да пътувам сама. Има някакво скрито достойнство да си взема едно запазено място, да седя до непознати, незнаещи нищо за мен и така необвиняващи ме за нищо, да мога да имам избора да говоря или да мълча, да се усмихвам или да се мръщя, да съм себе си или да вляза в роля. Веднъж да съм нацупена, друг път важна, понякога усмихната, като цяло мълчалива.

Обичам да ходя на кино сама. Има някакво скрито достойнство да си взема един билет, да седна в залата сама, обградена от непознати, да се отпусна и да забравя самотата, защото съм сама с екрана, с героите, със себе си, получавайки много повече и много по-дълбоко усещанията на душата си.

Защото, когато съм сама душата ми може да плаче и да се смее без да се притеснявам от себе си. Без да търся нечие потупване по рамота. Без критиката да ме залива непрестанно и неограничено. Недоволството на хората около мен да не ме залива и да кънти в главата ми ден след ден, месец след месец, години наред. Уча се да съм сама и да съм горда от себе си, от това, което мога да постигна, от там, докъдето съм стигнала, от това, което имам, от това, което нямам. Обичам да съм сама понякога, не винаги, рядко, качествено...

днес, град Варна, у дома, започвайки с идеята за усмивката на непознат възрастен чужденец с три малки деца и съпруга българка, показал уважение и доброта със семпъл жест в заведение за бързо хранене - една усмивка ражда чудеса

Кавалерството е живо...

2009-08-11T22:25:00.005+03:00

Кавалерството е живо се уверих аз днес, когато едно момченце и неговата майка влязоха в маршрутка номер 120. "Аз ще седна тук, че е по-тясно." - бе репликата и тя говори сама за себе си. Дано остане така - и момчето, и отношението, и думите, и обичта. Дано.

15/07/2009, град Варна, един много обикновен ден с кафе на Коста и няколко мислички в посока обич

Добри/Лоши

2009-07-23T16:02:00.004+03:00

Да си добър не е въпрос на характер, а на съвест. Всеки крие нещо лошо в себе си, което иска да излезе на бял свят. Здравината на веригите на пазача, оковали звяра, определя външната проява на мислите, раждащи-нераждащи дела в определния момент.

23/07/2009, град Варна, осмисляща реплика от моя висшестоящ по повод мила неслужебна разходка не с лодка, а с количка...

Безкористна и от пръв поглед

2009-07-21T22:08:00.007+03:00

Една любов започнала от мъничко усмихнато кутре,
потърсило закрила при големите двуноги,
ще се превърне във вярна дружба и отдадено сърце
за този, който пръв ръка му подаде...

21/07/2009, град Варна, ... и едно мъничко кученце вървеше напето след напръв поглед непозната нему жена...

Без луната

2009-07-15T01:15:00.004+03:00

Безлунна нощ, изпълнена с въпроси и съмнения,
безпаметни очи, наситени с вяра и надежда,
голямата любов, крещяща за внимание и обич
и мъничко кутре, болезнено скимтящо във душата й...

15/07/2009, град Варна, след една среща, започнала с гледане на горещ шоколад и завършила с безоблачно небе, градски светлини и мънички целувки...

За брат ми... или пък за мен

2009-07-08T00:18:00.006+03:00

И брат ми ми каза, че не е достатъчно да оцелявам. Важно е да се науча да живея без да ограничавам емоцията си, нуждите си, мечтите си и да ги живея... Винага съм си мислила, че в малките има много мъдрост, сега вече вярвам в това... Дано я запази...

08/07/2009, град Варна, само спомен за репликите на един тийнейджър, който в сърцето ми завинаги ще остане като малкото дългокосо хлапе, което винаги ме е подкрепяло...

Моите

2009-07-08T00:14:00.002+03:00

И колко по-лесно е, когато приема, че съм толкова много приличаща на родителите си, че чак на моменти не ги харесвам, именно, защото виждам себе си в тях...

04/07/2009, град Варна, след среща с бащата, който е определил гените, течащи във вените ми...

Момче

2009-07-03T14:45:00.006+03:00

Едно момче на видима възраст 20-22 години, вървеше само посред улицата - тротоарите бяха запълнени с автомобили, говореше по телефон с touch екран и разсъждаваше върху смисъла на живота. "... дали ще мога да дам така безкористно, както съм и получил..." - бяха думите му. Той вярваше, че в този ден съдбата го е пробвала, дала му е тест, който той е издължал с отличен. Дали това ще се запази в него. Дали няма парите, жените, работата, които ще му се случат, да го превърнат в поредния циник, който отвръща на лошото с лошо, а на доброто с подигравка. Колко много са тези хора напоследък. Толкова много, а толкова малко хора. Иска ми се да вярвам, че и той, както и аз, ще останем повече хора и по-малко циници. Аз видях себе си в него и ми стана мило, че все още има на този свят моеподобни. Не идеални, но мислещи и търсещи. Смисъла! Доброто! Справедливото! Дано успее...м...

01/07/2009, град Варна, вървейки отнякъде за някъде, без защо...

Напред

2009-07-03T14:39:00.003+03:00

Искам да ме обича, както преди,
искам да бъдем щастливи заедно,
искам да сме силни и вярващи в бъдещето,
искам да стигнем заедно до смисъла,
искам малките неща да ни изграждат,
искам камъчетата да са хоросанът на нашата връзка,
искам да имаме път заедно напред...

не помня кога, нито как, знам само, че бях в Коста и тъгата в погледа ми можеше да разплаче...

Откровение...

2009-06-28T23:45:00.005+03:00

Исках да те изненадам с нещо. Идеята ми се роди във Варна една вечер, когато се бях прибрала преди теб. Беше тогава, когато ти написах бележиците и си мислех, че няма да е лошо да провокирам с нещо, макар и малко, романтиката в нас. Реших да ти изпратя картичка от София с някакво мило пожелание на гърба. Мислех, че и едно 'липсваш ми' ще успее да изрази емоцията ми. Оказа се друго – освен 'липсваш ми' написах и колко много съм благодарна, че си в живота ми, и колко страхотен човек и приятел си. Мястото обаче не ми стигна. На картичката мястото. Написах не повече от две изречения и се отказах, не от идеята, а от пращането на тази конкретна картичка, защото имам нужда да ти кажа повече, много повече. Бих искала да знаеш, че оценявам всичко, което правиш за мен и много съжалявам, когато се случва така, че изглеждам неблагодарна и недоволна. Аз съм щастлива с теб във всеки миг. Вътрешно се радвам, че ти си до мен, дори и в моментите, когато физически не си. И тази вечер, след като излизах с твоите-вече-наши приятели, а после с единствено-поради-ред-причини мои приятели, вървейки към хотела, се замислих колко много имам в твое лице. Не знам дали ще го имам вечно, не знам ти докога ще искаш да е така, не знам какво ще стане утре и не мога да бъда сигурна, че всички неща, които се случват в главата ми, всички красиви и свързани с нас двамата мечти ще се сбъднат, но, знаеш ли, мисля, че не искам и да знам, защото няма да ми е интересно. Животът ми може въобще да не се развие по начина, по който го виждам сега, твоят – също. И сякаш не е важно да мислим за това, което е напред, ако то не е обвързано с това, което вършим днес, защото напълно откъснатото от настоящето бъдеще, ако въобще е възможно, няма как да предвидим и как да разсъждаваме върху него. Ти си много прав, когато ми казваш, че всяко едно мое действие днес е съобразено и обмислено под шапката на утре. Такава съм, но и не съм такава, защото дори и да обмислям, аз го правя не, за да предвидя ходове и събития и да съм подготвена за тях, а за да съумея да изградя нещо щастливо, логично продъжение на настоящото щастие. Та, ако се върна на темата – искам да знаеш, че силно оценявам грижите, които полагаш за мен, дори и понякога да не го показвам. А сега с риск да си кажеш, че съм лигла – липсваш ми, много ми липсваше днес след работа, и сега ми липсва топлото ти тяло, сгушено до мен, и съм сигурна, че и в съня ми ще ми липсва усещането и сигурността, които изпитвам, когато съм с теб. Обичам те...

06/01/2009, град София, след един студен зимен ден, изпълнен с много работа, хора и смях, но и с много размисли, ценности и вътрешна светлина

A smile

2009-06-28T23:21:00.003+03:00

Let it go...
Let it be...
Let it in...

Just to remember :)

28/06/2009, град Варна, след четири дни почивка, след един дълъг, но много поучителен и ползотворен месец юни..

Мисия

2009-06-18T22:09:00.002+03:00

Всеки човек в влиза с определена мисия в живота на околните - за малко, за по-дълго, за години, като накрая дава урок на другите, на него му дават уроци и всеки после сам по пътя си продължава, срещайки други хора, учейки той тях, и те него, и пак така. Никой не остава някъде вечно, нито пък е бил винаги там. Толкова лесно звучи, толкова трудно е за проумяване...

месец юни 2009, не помня кога, нито къде, но ми е ценно

Искам...

2009-06-17T11:04:00.003+03:00

Искам да заспя и да се събудя в свят, в който няма сълзи и разочарования. В който няма очаквания и разбити сърца. В който философията да живееш за мига е много силно развита във всички. Как искам да заспя и да се събудя в такъв свят...

17/06/2009, град Варна, в една изпълнена с много работа и малко подкрепа сутрин

Сънлива съм

2009-06-06T15:55:00.003+03:00

Когато съм сънлива сякаш съм някъде в небето. Умората натиска тялото ми, но вместо то да натежи, то сякаш ме извисява някъде много нагоре, някъде там, където няма гравитация, където съм лека като перце. Дали така се чувстват хората, когато са в транс? Не знам, но мога да опитам да медитирам и да видя какво ще се получи. Някой път. Ще опитам...

06/06/2009, град Варна, един тих задушевен следобед, след сутрин започнала с череши...

Това пък куче на къде така бърза?!

2009-05-30T22:12:00.004+03:00

Къде ли отиват уличните кучета. Все се питам на къде е тръгнало това куче. Пресича улицата, подминава автомобилите на кръстовището, изчаква да го изпреваря и отново потегля нанякъде. Къде ли отива? Не му ли е по-лесно да си намери местенце, на което да се смота и да си знае, че си е нещо като негов дом. Не е ли по-безопасно да си живее някъде и само да отскача до съседния магазин за една-две хапки или до заведението отсреща за малко месце? Може би не! Та нали в това е свободата - да ходиш, където си искаш, да обикаляш без да даваш обяснения. Явно и кучетата така я разбират. Свободата, де! Нека са свободни! Бъдете свободни, кученца! И умната с пресичането!

30/05/2009, град Варна, впечатли ме това сладурче днес :)

Отново се усмихвам...

2009-05-19T16:23:00.003+03:00

Отново се радвам на времето навън
и пак бленувам за смисъла на своя сън,
а слънцето ме гали сутрин рано
и кара мислите ми да се реят само...

Отново се усмихвам...

19/05/2009, град Варна, края на един ден, минал като миг...

Уморих се...

2009-05-17T20:23:00.002+03:00

Уморих се да чакам да се случи нещо,
уморих се да пробвам да прескоча стената,
уморих се да искам да направим промяна,
уморих се да плача за всичко това -
оставям нещата така, както са...

17/05/2009, град Варна, в един вече сумрачен офис след много топъл неделен ден...

Не бягам, но се пазя...

2009-05-04T22:52:00.001+03:00

За да запазя здравето си, обичта си, себе си, трябва много да внимавам с кого общувам... МНОГО!!!

Толкова е простичко

2009-05-03T23:40:00.005+03:00

И малките неща определят съдбата ни,
и грешните думи изпълват пространството,
и няколко мига изграждат живота ни,
и всеки сам бленува мечтите си...

02/05/2009, град Варна, след едно кратко кафе, в което се оглеждаше луната без слънцето...

Самотата

2009-05-03T22:36:00.003+03:00

Сякаш нещо в душата ми не е на мястото си. Сякаш нещо ми липса, но не знам какво. Самотата ме убива малко по малко. Аз не мога да бъда сама. Няма да мога да оцелея така. В един миг ще усетя, че самотата ме е победила и ще започна да търся едно по-населено място за себе си. Място, в което няма да оставам сама. Защо ми се случва самотата?

03/05/2009, град Варна, една наистина самотна неделна вечер у дома, кой дом, чий дом, моят дом?!

Объркана

2009-05-03T20:51:00.003+03:00

Толкова объркана се чувствам понякога, объркана като през последните няколко дни, залята с думи, емоции, обвинения и крясъци, все неща, които ме объркват и оставят безмълвна и сама, загледана в себе си и търсеща отговори на незададени въпроси...

03/05/2009, град Варна, след три дни, в които тялом съм тук, а духом някъде другаде, без да зная къде...

Малко по малко

2009-04-22T20:06:00.004+03:00

И смачквайки това, в което вярвам,
възпирайки това, в което силна съм,
забранявайки усмивката и топлината ми,
той малко по малко печели победата си...

22/04/2009, град Варна, след един много мълчалив ден, в който истината доби материални измерения

Приятелите

2009-04-21T11:37:00.002+03:00

Приятелите са тези, които си мислиш, че избираш сам, с които си мислиш, че градиш взаимоотношения, с които си самостоятелен и силен. Всъщност, за мен те са онези, изпратени ти хора, които запълват празноти, даряват топлина, подават ръка и то така неусетно. С тях нещата просто се случват...

21/04/2009, град Варна, усмихвайки се с мисълта за една приятелка на име Галя

А, да...

2009-04-19T23:44:00.002+03:00

Щастливци са тези, които са открили сродната душа в живота си.

19/04/2009, град Варна, ditto

Всеки си го връща...

2009-04-19T23:05:00.007+03:00

Когато някой иска да те нарани, той винаги може да намери начин и средства да го направи, а когато иска да те успокои и прегърне с дума, може да я подбере така, че да се почувстваш погален и обичан. Когато някой иска да бъде с теб, ще се опитва да те привлича в компанията си, а, ако иска да те пропъди - най-лесно е да намери жест или дума и да го стори. Всичко е въпрос на избор. Всичко е въпрос на наранено его. Всичко е въпрос на обич...

19/04/2009, град Варна, ditto

Отново и отново

2009-04-19T22:31:00.003+03:00

Все една и съща грешка повтарям,
все в доброто на хората вярвам,
все потъвам в думи и чувства,
все търся, каквото ми липсва...

А просто трябва да запомня,
че покой не ще намеря,
че само обвинения и мрак,
донася ми общуването там...

19/04/2009, Великден, град Варна, след дълъг, обвинителен, осъждащ и много неприятен разговор след един емоционално наситен петък и много наивно изречени думи от моя страна...

Самотата в мен

2009-04-12T20:46:00.003+03:00

Толкова самотна се чувствам понякога. Напоследък. Толкова сама. Има хора около мен. Хора, които ги е грижа за мен, за чувствата ми, за живота ми. А аз съм сама. Сякаш не съм за този свят, в който всеки от някого иска нещо, всеки някого се опитва да надхитри, всеки сам себе си гледа на първо място, своето си добруване, своите си ангажименти, своите си дела, без за миг да се замисли, че някой някъде там има нужда от една протегната ръка, един слънчев лъч усмивка, една дума спасител на души...

град Варна, 12/04/2009, неделя, Цветница, 20:51, в работния офис, изчаквайки за среща приятелка, на която й пука...

Когато приятелството си замине

2009-03-31T22:00:00.005+03:00

Боли, когато загубиш приятел. И мен ме боля днес. И аз изпитах болката от загубата на близък, преди да съм го загубила като близък. Човек, с когото все още съм на една ръка разстояние в мислите си. Човек, който в главата и душата си ми остава близък. Човек, за когото ще вярвам, че е моят барометър за нормалност. Трудно е, но не е страшно, защото го направих в името на щастието. По-добре е така. Желанието, и моето, и неговото, неизказаното желание, за запазване на ценното в животите ни, на това, което е градивно и истинско. Истинско сега и тук. Градивно тук и сега. Приятелството ни ще остане там и тогава. Беше хубаво. Беше...

31/03/2009, град София, след едно недоизпито кафе

Being honest...

2009-03-24T18:23:00.002+02:00

И тя отново се събуди в прегръдките на несигурността. И отново потърси вината някъде другаде, а не в себе си. И отново умората я повали и тя потъна в мрака, без самата да знае защо. Една реплика, едно промърморване в тъмното, едно намръщване и за нея това бе отговор на много нереалистични и тъжни въпроси, изпълващи съзнанието й. Не виждаше никакво решение на текущата ситуация - все повече и повече се затягаше примката около нея и тя не можеше да излезе, да си почине, да заспи без да сънува работни проблеми и неизказани притеснения. Единствената й надежда бе в слънцето, което озаряваше нейната пролет. Дано това слънце остане по-дълго там над нея, пазейки я...

24/03/2008, гр. Варна, след една изпълнена с тревожност сутрин

Есенни листа в косите

2009-03-24T15:33:00.002+02:00

Пролетта идва неусетно и прелива плавно в лятото с есенни листа в косите...

24/03/2009, гр. Варна, след бързо, но откривателско посещение при фризьора

Хм

2009-03-23T22:09:00.000+02:00

Щастието днес е вчерашното пожелано щастие утре...

23/03/2009, гр. Варна, възпираща порива си за писане

На Слънчевия лъч, огряващ моята пролет

2009-03-11T11:26:00.007+02:00

Малки капчици роса по скулите. Една голяма въздишка. Поглед отправен навътре. С този образ живееше той всеки миг от този летен ден. Вчера дъждът навън не спираше. Безспирен, безкраен, подскачащ, дразнещ, ту намаляващ, ту бърз като мисъл. Чадърите се блъскаха весело един в друг, никой не обръщаше внимание на другите, всеки обръщаше внимание на Другия. Смях, плач, закачки, прегръдки на страст и на съчувствие се редуваха, срещаха и разделяха. Това бе последният пролетен ден. Колебанията, преструвките, несигурността спираха дотук. Какво да облека? Дали ще е топло? Дали ще вали? А чадърът къде ли е? Всичко това бяха въпроси от миналото. Пред него стоеше едно лято. Нямаше и помен от вчерашния мъгляв ден, нито миг от пролетта. Лятото дойде неочаквано, а твърдят, че старостта идвала така. Дали е вярно? Само сезоните могат да се сменят неусетно. Ето и това лято нахлу в живота му с един полъх – ни повече, ни по-малко. Мъчно му беше за онези капчици роса и за вглъбеността, за възможността спокойно да се разхожда сред нацъфтели дървета и да вдишва неусетно аромата им, на всички тях, без обяснение, без замисляне, без скорост. Безгрижието. Забързани, потни, работещи хора препускаха край него, пеш, в коли, на колелета, избягвайки досег един с друг, влизащи в досег само с близките си. Нямаше край – това бе лятото, а уж е време за почивка. Това са глупости – есента е най-благоприятният сезон за релаксация. Ранната есен със знойните си обеди и хладните си нощи, в които се нуждаеш най-силно от прегръдка. Не, той не трябва да мисли за това. Много път има още, та лятото току-що дойде. Това не е любимият му сезон. Да можеше вечно да е пролет... Но той няма избор, отправен пред него. Земята се върти и той заедно с нея обикаля, здраво закрепен за повърхността й, дори и да не иска да се подчинява на тези закони, измислени, поставени, от други, от друг, от кого? Една догаряща цигара на бордюра до него, повей на красив парфюм, идващ от отсрещната страна на улицата, а там е споменът за една позната жена. Къде ли отидоха всички? И той запали цигара, въздъхна дълбоко и пеш закрачи с тълпата напред с убеждението, че вече е на мястото си. Отново там. Лятото може и да му се хареса.

С обич

12/03/2008, гр. Варна, в едно приказно пространство с малка капандура и слънчев лъч

Глезла

2009-03-10T16:21:00.004+02:00

Малките глезотийки, които човек си позволява, показват колко всъщност държи на себе си...

10/03/2009, гр. Варна, след малка глезотийка

Just a thought of mine

2009-03-10T16:17:00.004+02:00

Life is full of colours - why do we always see it in black and white?

началото на 2009та, гр. Варна, едно невинно Skype представяне

Пожелавам...

2009-02-23T23:28:00.011+02:00

Ами ако има и друга реалност... Какво щеше да се случи с мен, ако бях избрала друг път? Къде щях да бъда сега? Къде щеше да се озове душата ми и как щеше да се чувства, ако не бе тук и сега, а някъде другаде? През целия си живот преминавам през кръстопъти. Преди две години бях на кръстопът. Преди година пак! Ами ако тогава бях взела други решения, щях ли да бъда по-щастлива днес? Дали другото ми аз, поело по другия път, е по-щастливо сега? Дали щастието може да се измери или е момент на самоосъзнаване, в който попадам за части от секундата и вярвам, че съм това, което искам да бъда. Не мога да спра да си задавам тези въпроси. Не мога. Веднъж бях чула, че, когато човек е щастлив, не се пита дали е щастлив, а просто е. И го знае! Аз пък съм от онези хора, които поставят под съмнение всеки миг и го проверяват. Веднъж-два-три пъти... докато го развалят. А все ми се иска да не е така и да мога да обичам всеки миг. Да вярвам повече и по-малко да се страхувам. Защото аз се страхувам за бъдещето, за моето, неговото, нашето, за това какво и как и защо, и от миналото в образ на жена. Страхувам се от миналото, което не познавам, онова минало, в което, трябва да съм убедена, че всички онези, от тогава, са взели истинските за тях решения, без да мислят зло, а в търсене само на щастието. Чие щастие? Своето? Или моето? Неговото? Щастието за всеки човек е различно и егоистично. За да има щастливи, трябва да има и нещастливи. По това се различават хората най-много според мен - по това дали биха направили някого нещастлив в търсене на своето щастие или биха предпочели своето нещастие, с цел неразвалянето на нещо красиво, макар и чуждо. Коя съм аз? От кои съм? Кога и къде съм постъпвала и по единия и по другия начин? Защото знам, че в различни периоди съм била и ще бъда различна. Вярвам, че всеки би могъл да бъде и едното, и другото, стига да иска. Не! Стига да може, а именно тази възможност идва от... не знам от какво точно, но сякаш е от смисъла, който влагаме в думата любов. И тя за всеки е различна по сила, заряд, красота. Дали, ако обичаш някого така, че чак да те боли, когато се замислиш за тази сила, и отсрещният ще ти отвърне със същото? Дали тази любов е истинска и може да бъде такава винаги, или е самоунищожителна и в един момент се обръща срещу теб? Аз обичам да обичам и единственото, от което не се страхувам, е любовта, защото знам, че дори и моята да от онази горната, и в един момент да се обърне срещу мен, аз пак ще обичам. А другите ми аз, по другите пътеки, те дали обичат? И как обичат? Пожелавам им да обичат така, както аз мога тук и сега. Пожелавам им да не проверяват всеки миг, а да вярват, че няма нищо по-истинско от тяхното тук и сега, моето - там и тогава. А един ден, когато всеки е извървял своя път, всички да сме пак едно щастливо едно.

пак през последните дни на 2008, гр. Варна, масата на Киро предразполага към размисли

I are - the parallel world of mine

2009-02-23T17:43:00.006+02:00

Tя стоеше до прозореца, подпряна на бюрото, с поглед някъде напред, изпълнен с нищото. Не, не в нищото, а с нищото. Онова голямо и неопределено на цвят състояние, изпълващо погледа. Нещо като неизвестното, но не съвсем. Защото нищото не е нещо, а по-близко до някой. То има силата на човек, който унищожава, дори и с една дума, красивото, убива надеждата, изтънява любовта. Най-лошото е, обаче, че нищото е безмълвно. То я убиваше малко по малко с мълчанието и самотата, които й налагаше като зъл учител, изискващ, но не даващ. То се появи в живота й много отдавна, в един ден, изпълнен с аромат на канела. Хората обичат канелата, но не и тя. А нищото точно така дойде - с прах с мирис на канела. Но това е една друга история. История, в която тя вярваше, че всичко е писано и така или иначе нещата ще се случат. Оставяше се на течението и именно това течение я обвърза с взимането на решения, които допуснаха нищото в живота й. В сърцето й. В ума й. Сега тя стоеше до прозореца, подпряна на бюрото, с поглед някъде напред, изпълнен с ... мислите. Да, животът й бе низ от моменти, които са предварително подбрани, си мислеше тя, но не е ли по-вероятно човек да притежава набор от карти, не безкраен брой, но все пак не една, от които трябва да избира най-добрата. Да, точно така, важното е да си изиграе добре картите... Но сякаш има и още нещо. Какво се случва, когато избере определена карта, когато вземе едно, а не друго решение. Тогава пътят на живота й ще я отведе в една посока, а останалите в шепата й карти ще бъдат заменени с други, различни, такива, които ще имат значение за следващото й решение и така нататък. Но какво ли се случва с останалите карти? Нищо не се губи в природата, казват хората. Тогава, ако се избере друга карта? Ако се направи друг избор? Тогава... тя би тръгнала по нов, различен път, който ще й даде нов набор от карти в ръката. Карти, които ще определят част от живота й нататък и след това от избора измежду новите ще се определи как продължава вси... И тя се представи тази огромна карта на живота си, съдържаща всички кръстопъти, на които е била, всички големи решения, които е взела и техните алтернативи. Представи си какъв живот би водила при другия избор и как би изглеждала. Ами ако... Ако само за миг си представим, че това й аз и другото й аз, поело по другия път, могат да съществуват едновременно, че реалностите са повече от една и онова...онова за паралелните светове е вярно. И тогава на нея изведнъж й стана по-леко, по-спокойно и се усмихна. Тя знаеше, че някъде там е щастлива с избора си. За един миг си предстaви всичко, което може, което всъщност е, и как с всяко взето до момента решение, тя е разгърнала картата на настоящите си... Нищото вече го нямаше...

последните дни на 2008, гр. Варна, идейките навлизат в главата на човек в най-странни моменти

Не искам да плача...

2009-02-22T19:55:00.007+02:00

Сълзите се стичат по лицето ми,
а тъгата все повече обвива сърцето ми.
И сякаш със страх гледат очите ми,
и безнадеждност присвива душата ми.
Не искам да плача!!!

22/02/2009, гр. Варна, понякога сълзите се стичат несъзнателно

Душите им

2009-02-13T23:48:00.008+02:00

Когато се срещнат за пръв път очите им,
безброй цветове нахлуват в главите им,
но могат ли да си общуват сърцата им,
при все че не се познават душите им?

Когато докоснат за пръв път ръцете си,
сякаш силен ток разтърсва гърдите им
и те вече считат, че знаят съдбата си,
но не са се слели все още душите им.

Но когато за пръв път целунат страните си,
сякаш морето се прегръща с мечтите им
и няма по-чуден миг за сърцата им,
защото те вече срещат душите си.

09/01/2009, гр. Варна, моята истина за любовта

Мечтата

2009-02-13T23:43:00.005+02:00

мечтата е целувката на малкото момиче по вперения със надежда поглед на бащата, очакващ щастието,
мечтата е целувката на младото момче по нежните страни на девата, усещаща страха от болката,
мечтата е целувката на двамата един във друг по капчиците пот, изобразяващи появата на новото,
мечтата е целувката на гордите по алените бузи на наследника, неосъзнаващ предстоящото,
мечтата е целувката на дядото по палавия нрав на малкия, живеещ във обятията на сигурността,
мечтата е целувката на стареца по бръчиците на избраната, надяващ се на милост от съдбата да бъде първият,
мечтата е целувката на бъдещето по мисълта на настоящето, стремящо се към приказния свят на неизвестното...

29/08/2008, гр. Варна, колко много обичам да мечтая

Fairy

2009-02-13T23:22:00.005+02:00

Навън е зимна нощ. Само цепеницата в камината пука изгаряща. Какво ли е да си цепеница в нечия камина? Започваш живота си от едно семе, отронено от плод, откъснат от нечия малка ръчица и изяден с огромна наслада в горещ летен ден. Представи си доволната физиономийка на щастливото момче, утолило жаждата си и глада си. То те изплюва на земята. Та ти си само едно малко семе, което не става за ядене, а ти попадаш в малка дупчица в земята, тунелче на червей, и оставаш там, далеч от събратята си, до сами пътя. Дни наред усещаш изгарящото слънце върху себе си, чудиш се защо си на този свят въобще, каква е мисията ти, задачата ти, защо… И изведнъж завалява проливен дъжд, невиждан от теб порой, на който би се зарадвал, ако все още се намираше в своята майка - плода. Сега се чудиш дали ще оцелееш, дали няма да се удавиш. Но не, няма нищо лошо да ти се случи, защото това е само началото на твоя път към израстването. Ти покълваш. Усещаш как малката ти люспичка се обелва и отпада в страни, а ти все по-здраво се захващаш за почвата и чувсташ всичко по-съвсем нов, непознат за теб начин. Гледаш на земята като на твой закрилник, на слънцето и дъжда като на твои най-добри приятели, на небето като на мечта. И малко по малко растеш. Все нагоре и само нагоре. Ти си тъничък, но жилав, здрав. Ти знаеш, че ще се справиш с всичко. Само едно те изумява – защо ли хората се обръщат към теб в женски род – „Я, каква хубава фиданка!“. Не виждат ли, че си млад и силен мъж, готов да устои на всякакви препядствия?! Какво пък, нека си говорят! Един ден ще видят мощта ти. „Кой ли я е засадил? чудна е! дано не я отсекат!“. Та, защо някой би искал да ти навреди? Ти не си сторил никому зло. Не знаеш ясно какво означават тези реплики, но когато виждаш дърварите, веднага разбираш що е тревога, заплаха, страх. Унижението да си паднал, посякан от корен, да не можеш да помръднеш клони и листа, да си така беззащитен и отхвърлен. Да няма нито една птица в клоните ти – това е жестоко. Но те те подминаха този път. Явно са се уплашили от мощта ти. А ти растеш малко по малко. Гониш мечтата си. Ще я стигнеш ли? Кой знае… Не се плашиш от есенните бури, зимата и ледения студ, сланата през хладните пролетни нощи, маранята на лятото. И отново всичко се повтаря. И отново. И отново. Малки птици се загнездват в короната ти, ставаща все по-гъста пролет след пролет. Чувстваш се като лъв, като господар на гората. Там до пътеката е най-хубаво – деца играят наоколо, уморени пътници сядат покрай теб и заспиват в сянката ти. Ти чуваш въздишките ми, виждаш сънищата им, разбираш бляновете им и се молиш заедно с тях да се сбъднат мечтите им. Една пролетна вечер младеж минава покрай теб с букет от лалета и ти се влюбваш. Та те са толкова красиви, най-прекрасното нещо, което си виждал. Нощем сънуваш идеалната форма на чашките им, долавяш свежия им аромат, виждаш себе си, прегърнал едно огромно красиво лале. Започваш да униваш, никога повече никой не те задминава с подобно цвете в ръка. Защо ли съдбата така те наказва?! Минават годините, ти не ги броиш, растеш и намираш сила, но ти се иска да си мъничък и крехък като цвете, за да срещнеш ТЯХ. Небето вече не е мечта – не можеш да го достигнеш, но не принадлежиш и на земята – само корените ти са там – а сърцето си не можеш да намериш…

Те идват, дори не ги забелязваш. Нанасят ти удари, не ги усещаш. Падаш на земята, унижен си. Или пък спасен. Занасят те в едно тъмно място, където момче, чиято възраст не можеш да определиш, но което ти напомня и на малкото, изяло плода в началото на живота ти, и на по-голямото, носещо букета с лалетата, те насича на малки парчета и те прибира в килер. Студено е, а ти все още си в транс. Вече месеци стоиш в килера, но си щастлив – насреща има картина с ваза, пълна с лалета. Не откъсваш поглед от тях, говориш им, пееш им. Но този миг на блаженство приключва – хвърлят те в камината. Не се тревожи, ти вършиш едно добро дело, защото момчето е премръзнало. То ще оцелее тази зима благодарение на теб. Не, недей да плачеш, та ти си голям и силен мъж. Недей. Моля те. Знаеш ли какво ще ти се случи, когато изгориш целия? Ще ти кажа – зимата ще е свършила, момчето е изчисти камината и ще изхвърли пепелта в края на градината, но ще се появи твоят най-добър приятел вятъра и ще те разнесе по цветната алея. Ти ще попаднеш в почвата и ще помогнеш на малките цветя да пораснат силни и да носят твоя силен дух. Ти ще си във всяко едно поникнало лале. До края на света...

21/06/2007, гр. Варна, зимна приказка, родена в гореща лятна нощ