Малки капчици роса по скулите. Една голяма въздишка. Поглед отправен навътре. С този образ живееше той всеки миг от този летен ден. Вчера дъждът навън не спираше. Безспирен, безкраен, подскачащ, дразнещ, ту намаляващ, ту бърз като мисъл. Чадърите се блъскаха весело един в друг, никой не обръщаше внимание на другите, всеки обръщаше внимание на Другия. Смях, плач, закачки, прегръдки на страст и на съчувствие се редуваха, срещаха и разделяха. Това бе последният пролетен ден. Колебанията, преструвките, несигурността спираха дотук. Какво да облека? Дали ще е топло? Дали ще вали? А чадърът къде ли е? Всичко това бяха въпроси от миналото. Пред него стоеше едно лято. Нямаше и помен от вчерашния мъгляв ден, нито миг от пролетта. Лятото дойде неочаквано, а твърдят, че старостта идвала така. Дали е вярно? Само сезоните могат да се сменят неусетно. Ето и това лято нахлу в живота му с един полъх – ни повече, ни по-малко. Мъчно му беше за онези капчици роса и за вглъбеността, за възможността спокойно да се разхожда сред нацъфтели дървета и да вдишва неусетно аромата им, на всички тях, без обяснение, без замисляне, без скорост. Безгрижието. Забързани, потни, работещи хора препускаха край него, пеш, в коли, на колелета, избягвайки досег един с друг, влизащи в досег само с близките си. Нямаше край – това бе лятото, а уж е време за почивка. Това са глупости – есента е най-благоприятният сезон за релаксация. Ранната есен със знойните си обеди и хладните си нощи, в които се нуждаеш най-силно от прегръдка. Не, той не трябва да мисли за това. Много път има още, та лятото току-що дойде. Това не е любимият му сезон. Да можеше вечно да е пролет... Но той няма избор, отправен пред него. Земята се върти и той заедно с нея обикаля, здраво закрепен за повърхността й, дори и да не иска да се подчинява на тези закони, измислени, поставени, от други, от друг, от кого? Една догаряща цигара на бордюра до него, повей на красив парфюм, идващ от отсрещната страна на улицата, а там е споменът за една позната жена. Къде ли отидоха всички? И той запали цигара, въздъхна дълбоко и пеш закрачи с тълпата напред с убеждението, че вече е на мястото си. Отново там. Лятото може и да му се хареса.
С обич
12/03/2008, гр. Варна
