Показват се публикациите с етикет мислеща на глас. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мислеща на глас. Показване на всички публикации

сряда, февруари 06, 2013

Къде ли сме?

И времето е сякаш спряло... вътре в мен.
Вълните сякаш се разбират на парчета.
Небето сякаш е надвиснало над мен.
А пък земята никаква я няма...

И после пак е всичко тук.
Пак в хаоса реален се въртим.
Пак губим се в задачите големи.
И няма въздух, никакъв, дори...

И вечер става светло като в рог.
А денем е мъгла необяснима.
Ветровете мощно се събират.
А под прозореца е зима...

6/02/2013, град Варна

петък, юни 08, 2012

Something

Something's wrong. Something's missing. Something makes me laugh.Something makes me cry.

Enough is never enough. If enough was enough, there would be no need of enough. Enough can't always be enough.

That's all you have to say... There is nothing more than that. Even a word is enough, when the hearts beat together.

When you say you love me, do you know how much I love you? Do you realize my inner world? Do you have the butterflies?

15/04/2012, the town of Varna, I ... I like it...

четвъртък, май 10, 2012

Благодаря си!

Благодаря за грижата и топлината,
Благодаря за часовете бдение,
Благодаря за любовта и за храната,
Благодаря за цялото търпение...

Благодаря ти, че те има,
Благодаря ти, че си с мен,
Благодаря ти, че летиме
ден след ден след ден...

Благодаря на себе си за всичко,
Благодаря си за света,
Благодаря на себе си за цялото,
Благодаря! Благодаря! Благодаря!

09/05/2012, град Варна

петък, март 16, 2012

Животът

Животът е миг, спасение, трепет и болка дори.
Животът е филм, театър, изложба и още мечти.
Животът е вечен и тленен и смислен почти.

Животът е някъде там и вътре във мен.
Животът на сън е пак сякаш наяве роден.
Животът ми вечен и истински в мен.
Животът на всички в един е роден.

Животът, морето и други неща.
Животът, небето и аз във нощта.
Животът и аз ей така.

16/03/2012, град Варна

събота, юли 02, 2011

Назад... Дали?!

"Няма връщане назад" си мислеше тя и очакваше най-лошото. Уплахата в нея бе неописуема. Тя се страхуваше от чувствата си, от себе си, от него. Не знаеше къде ще свърши всичко. Къде и с кого. Как можа да се появи толкова неочаквано в така объркания й свят, в момент, в който и самата тя не знаеше коя е. А той стреляше толкова точно - "бъди себе си с мен" й каза и си тръгна, оставяйки я да се чуди какво се случва със сърцето й. Никой никога досега не бе искал от нея да бъде себе си. Всички искаха тя да е удобна, работлива, послушна, прилична, любезна, дискретна, деликатна, умна, възпитана... Списъкът е неописуемо дълъг. А той, той просто я харесваше, без дори да я познава. Бе се смял на шегите й, шеги, които тя не смееше да изрече пред други, защото бяха груби. Тя бе стояла боса пред него на мръсния килим и той дори не се сети да й спомене за мръсотията, настинката, липсата на хигиена. Колко различно бе всичко. "Бъди себе си с мен, а аз ще се опитам да бъда себе си с теб... и готово". Толкова лесно изглеждаше всичко. Толкова простичко и истинско. Нямаше нужда от преструвки. Нямаше нужда от думи. Никакви. Лесно, все едно се познаваха цял живот. Той разбиваше на парчета всичките й вярвания за самата нея - всичко, което й пречеше да бъде себе си. Не го интересуваше дали тя вика, а тя обичаше да крещи, дали пее, а тя пееше фалшиво, дали се смее на висок глас, а тя обожаваше да се смее с цяло гърло. "Това е тя и е прекрасна, защото е себе си. Аз мога всичко с нея до себе си и тя може всичко с мен до нея. Нямаме нужда от повече."

И нямаше връщане назад. Дори и да бе болезнено, това бе вярното. За нея. И за него. Докогато... Ако...

02/07/2011, град Варна

понеделник, февруари 21, 2011

Изборът

Когато си мисля, че не знам точно какво искам и кое ще е най-правилното решение за мен, се оставям на съдбата да реши и именно тогава за мен стават най-големите чудеса, защото Съдбата някакси успява да разбере какво наистина иска сърцето ми и кое е най-правилното... Благодаря!

21/02/2011, град Варна

понеделник, август 09, 2010

Тайните

Тайните и криенето на истината подсилват егото. Създават усещане за превъзходство. Да знаеш и да не кажеш е игра на егото, което постоянно търси надмощие и усещане за величие.

09/08/2010, град Варна

Мислите...

Когато бях малка често изпразвах главата си от мисли, гледах в една точка и сякаш бях в абсолютен мир със себе си.
Когато бях малко по-голяма научих, че това разсейване е лошо, безотговорно и неградивно.
Когато растях разбрах, че всяко нещо в живота ми трябва да е концентрирано и смислено.
С мисъл.
Онова дете порастна прекалено бързо.
Онова дете бе състарено от мислите в главата му.
Онова дете получи знание.
Онова дете загуби вътрешното си щастие и безгрижие.
С мисъл.
Сега възрастният търси детето и се опитва да го спаси, каквото е останало, за да го съхрани, целуне и остави да разцъфти.
Сега възрастният успява.
Сега възрастният позволява.
Благодаря ти...

05/06/2010, град Варна

сряда, март 17, 2010

Silence

"Silence is a source of great strength." Lao Tzu
The real truth for me is that being silent I see more of the things happening around, more features kept hidden for years, more wide view on the people I love and most of all I am able to see beauty round, beauty and wisedom that has been a secret for me since now. Being able to live without the need of words is a great gift. Thank you!

17/03/2010, the town of Varna

неделя, януари 10, 2010

Taken or given

Promises turn into actions when there is a stimulus that holds the secret to your true self. Dreams can turn into reality when there is a belief in one's abilities and chances given by the good. No matter today's facts one can never be sure of tomorrow's. Be open to meet the unknown...

10/01/2010, the town of Varna

Who am I?

I am not the person I want to be,
I am not the person others want me to be,
I am not even the person I once dreamt to become,
but I will do my best to turn into this one one day.

10/01/2010, the town of Varna

неделя, януари 03, 2010

"Live out of your imagination, not your history.", Steven Covey
Be wise to learn from your mistakes
and the mistakes of those before,
Be smart not to create more...

03/01/2010, the town of Varna

събота, ноември 07, 2009

Мъничко момиче

У мен живее мъничко момиче,
едно такова малко и добро,
все търси в другите мъниче,
и скришом теб поглежда то.

И себе си приема за мъниче,
само във времето застинало,
а няма кой да каже на това момиче
расти и винаги бъди добро.

по някое време през дългия октомври, град Варна, по време на едно пътуване в 118 към дома

Светлините и чистачките

Не е ли факт, че светлината е в началото,
не вярваме ли в нейното величие,
и как естествена изглежда единствена отпред,
и със чистачките, във мъничките капки на прозореца, една е, а изглежда хиляди...

03/10/2009,ИКЕА...

петък, ноември 06, 2009

За булките и хората

Едно древно поверие по нашите и съседските земи гласи, че ако две булки се видят, може местата им да се разменят и всяка да влезе в тялото на другата. Затова винаги сред тълпата сватбари има някой, който подава главица над другите веселяци и зорко следи за други булки и като сурикатче надава вой, ако зърне такава. Много добре са го замислили за булките. Много добре. Как обаче се случват нещата за онези изрекли своя обет не на глас, а в душата си, скрито, тайно, мълчаливо, онези, които са се обрекли на един мъж без помощта на брачния служител, онези, които са съпруги и тялом, и духом, но не по закон... Защо няма до всяка една девойка, готова да се отдаде за цял живот по един пазител, който да внимава да не би да стане някоя размяна. Размените, по мое мнение, могат да станат независимо от подписа и брачното свидетелство. А болката, да болката... Нима няма болка там, където няма булка?! Нима болката в безбрачие не е също толкова голяма?!

03/10/2009, ИКЕА...

петък, август 21, 2009

Sex

"Women want to talk first, connect first, then have sex. For men, sex is the connection. Sex is the language men use to express their tender loving vulnerable side. It is their language of intimacy."

Esther Perel, a New York City psychotherapist and author of Mating in Captivity

днес

вторник, август 11, 2009

Усмивката

Една усмивка ражда чудеса, една мъничка игра с мускулите на лицето, един невербален сигнал, един жест, некостващ на никому нищо, а даващ толкова много на всички. Толкова много емоция в толкова малка следа. Жест. Миг. Топлина. Мило. Ведро. Топло. Усмивката ражда чудеса.

днес, град Варна

Сама със себе си

Обичам да се храня сама в заведение. Има някакво скрито достойнство да седна сама на масата, да си поръчам без срам една порция и да разлистя книгата, докато чакам. Да се нахраня бавно, поглъщайки храната хапка по хапка, да се наслаждавам на тишината наоколо, на тишината до мен, да не се оглеждам с неудобство наоколо, да не търся с поглед мнението на околните, да съм доволна от себе си.

Обичам да пътувам сама. Има някакво скрито достойнство да си взема едно запазено място, да седя до непознати, незнаещи нищо за мен и така необвиняващи ме за нищо, да мога да имам избора да говоря или да мълча, да се усмихвам или да се мръщя, да съм себе си или да вляза в роля. Веднъж да съм нацупена, друг път важна, понякога усмихната, като цяло мълчалива.

Обичам да ходя на кино сама. Има някакво скрито достойнство да си взема един билет, да седна в залата сама, обградена от непознати, да се отпусна и да забравя самотата, защото съм сама с екрана, с героите, със себе си, получавайки много повече и много по-дълбоко усещанията на душата си.

Защото, когато съм сама душата ми може да плаче и да се смее без да се притеснявам от себе си. Без да търся нечие потупване по рамота. Без критиката да ме залива непрестанно и неограничено. Недоволството на хората около мен да не ме залива и да кънти в главата ми ден след ден, месец след месец, години наред. Уча се да съм сама и да съм горда от себе си, от това, което мога да постигна, от там, докъдето съм стигнала, от това, което имам, от това, което нямам. Обичам да съм сама понякога, не винаги, рядко, качествено...

днес, град Варна

четвъртък, юли 23, 2009

Добри/Лоши

Да си добър не е въпрос на характер, а на съвест. Всеки крие нещо лошо в себе си, което иска да излезе на бял свят. Здравината на веригите на пазача, оковали звяра, определя външната проява на мислите, раждащи-нераждащи дела в определния момент.

23/07/2009, град Варна

четвъртък, юни 18, 2009

Мисия

Всеки човек в влиза с определена мисия в живота на околните - за малко, за по-дълго, за години, като накрая дава урок на другите, на него му дават уроци и всеки после сам по пътя си продължава, срещайки други хора, учейки той тях, и те него, и пак така. Никой не остава някъде вечно, нито пък е бил винаги там. Толкова лесно звучи, толкова трудно е за проумяване...

месец юни 2009