Каляска

паваж. и маса на паветата. и кана със кафе.
фонтан. и къпещи се гълъби. и падащи пера от небесата.
два стола. вплетени един във друг. и слънце, много слънце над туристите объркани.
и двама души във прегръдка вечна, усещащи туптящото сърце на вечността.

23/02/2012, град Варна

Изгубих се

сама. стол. маса. ваза със цветя.
навън е слънце. вътре мрак.
навън е мрак в очите й.
перде. мъгла от цветове и везани цветя.
лице без израз и емоция. лице без трепет.
черупка, търсеща спокойствие. и тишина.
изгубих се във себе си. изгубих се.

23/02/2012, град Варна

Честит Рожден Ден

"Здравей."

Липсваш ми.

"Честит Рожден Ден!"

Прегръщам те.

"Всичко най-хубаво."

Обичам те ли започва да се стича от очите ми?

"Как си?"

Аз как ли съм. Май съм добре. Какво още за мен? Нищо, всъщност... Ти ми кажи.

"Добре ли си?"

Кое? Как? Защоооо? Дано...
Целувам те по слепоочията.

"Лека нощ. До скоро."

Ставам. Взимам си душ. Мия си зъбите. Лягам си. Мисля за теб. Липсваш ми. Липсваш ми някакси. Никакси някакси. Все едно не се познаваме вече. Ти мен - аз теб. Чужди сме. Дружбата. Какво ли е? Няма я. Дали?
Спя. Сънувам. Ти. Аз. Гора. И сандвичи. Мравки. Листа. Цветове. Много цветове. Истини. Истории. Измислици. За смях. Смях. Погледи. Пауза. Поема.
Поема ли? На къде ли поема? Ти на къде пък сега поемаш? А аз? Всеки по пътя си. Всеки със себе си. Един без друг. Животът ни. Животите ни. Различни са. Поемат. Нанякъде. Наникъде нанякъде.

"П.П. Лиспваш ми. Прегръщам те. Честит Рожден Ден!"

20/02/2012, град Варна