вторник, май 12, 2020

Понякога тъгата идва изведнъж...

Понякога тъгата идва изведнъж.
Стоя си на дивана с мисъл тъй приятна
и се изгубвам като капка в летен дъжд.
И, ето, тя връхлита ме със тежест необятна.

Понякога тъгата идва изведнъж.
Изважда всякакви емоции дълбоки
и образи на хора, знайни някогаж,
разхвърля спомени във всичките посоки.

Понякога тъгата идва изведнъж.
Не съм очаквала, тъй тихо съм стояла,
застинала в безвремието си като в колаж,
а тя тъй идва, че от болка бих крещяла.

Понякога тъгата идва изведнъж.
Не мога повече аз образа ти да тая.
В сърцето ми ти дупчици прогаряш
и те през сълзите в очите ми струият..

09/05/2020 г., гр. Варна

четвъртък, май 07, 2020

Ей сега...

Луната надникна през прозореца и ме целуна по челото:
"Лягай си. Часът е 2 след полунощ. Аз светя. Ти заспивай."
"Добре. Отивам. Ей сега. Но нека ти се полюбувам."
"Ах, ти, неверен на деня! Отивай ти да спиш."
"Добре. Отивам. Ей сега. Но нека да те нарисувам."
"Заспивай. Стига тук стоя. Прозореца ще запотиш."
"Добре. Отивам. Ей сега. Целувка пращам ти в нощта."
"Любов от теб струи като лъчи от слънчев прах.
Прегръдка даваш ми тъй страстна, че трептя.
Усмивката ти е сияние в нощта.
И знай, не бързам да те пусна в щастието на съня."
"Ела тогава с мен, Луна, ела."
"Ще дойда... Ей сега..."

05/05/2020

петък, май 01, 2020

Любов било е...

Любов било е това между нас.
Любов гореща, силна и жежка.
Любов на двама обречени люде.
Не в страст, а в смърт да намерят утеха.

Любов било е това... между нас.
Любов по-силна от битки незнайни.
Любов на двама вплетени тялом.
За мир, за победа нехайни.

Любов било е... това между нас.
Любов унищожително мощна.
Любов изгаряща даже душата.
Изпепеляваща всичко по пътя.

Любов... било е... това между нас.
Любов останала неизживяна.
Любов тъй истински светла.
Че днес е обич безкрайна.

01.05.2020 г. град Варна