Мечтая

Мечтая за Сицилия и за Тоскана
За слънчевия лъч на свободата

Мечтая за пристанището свое
За таз земя, откъсната от сетивата

Мечтая да усетя полъха и светлината
По моите бледи ръмене и шия

Мечтая да докосна красотата
На пламенния вятър вътре в мене

13/09/2012, град Варна

Be

If something is meant to be, it will be...

27/03/2010, the city of Istanbul, during a miracle happening..

Когато есента пристъпва тихо

Как хубаво мирише на пожълтяващи листа,
как ми се иска да полегна в шумата и да заспя,
как утрото се губи в слънчевия повей на деня,
и как сияе...

23/09/2009, град Варна

Без луната

Безлунна нощ, изпълнена с въпроси и съмнения,
безпаметни очи, наситени с вяра и надежда,
голямата любов, крещяща за внимание и обич
и мъничко кутре, болезнено скимтящо във душата й...

15/07/2009, град Варна

Момче

Едно момче на видима възраст 20-22 години, вървеше само посред улицата - тротоарите бяха запълнени с автомобили, говореше по телефон с touch екран и разсъждаваше върху смисъла на живота. "... дали ще мога да дам така безкористно, както съм и получил..." - бяха думите му. Той вярваше, че в този ден съдбата го е пробвала, дала му е тест, който той е издължал с отличен. Дали това ще се запази в него. Дали няма парите, жените, работата, които ще му се случат, да го превърнат в поредния циник, който отвръща на лошото с лошо, а на доброто с подигравка. Колко много са тези хора напоследък. Толкова много, а толкова малко хора. Иска ми се да вярвам, че и той, както и аз, ще останем повече хора и по-малко циници. Аз видях себе си в него и ми стана мило, че все още има на този свят моеподобни. Не идеални, но мислещи и търсещи. Смисъла! Доброто! Справедливото! Дано успее...м...

01/07/2009, град Варна

Отново се усмихвам...

Отново се радвам на времето навън
и пак бленувам за смисъла на своя сън,
а слънцето ме гали сутрин рано
и кара мислите ми да се реят само...

Отново се усмихвам...

19/05/2009, град Варна

Душите им

Когато се срещнат за пръв път очите им,
безброй цветове нахлуват в главите им,
но могат ли да си общуват сърцата им,
при все че не се познават душите им?

Когато докоснат за пръв път ръцете си,
сякаш силен ток разтърсва гърдите им
и те вече считат, че знаят съдбата си,
но не са се слели все още душите им.

Но когато за пръв път целунат страните си,
сякаш морето се прегръща с мечтите им
и няма по-чуден миг за сърцата им,
защото те вече срещат душите си.

09/01/2009, гр. Варна

Fairy

Навън е зимна нощ. Само цепеницата в камината пука изгаряща. Какво ли е да си цепеница в нечия камина? Започваш живота си от едно семе, отронено от плод, откъснат от нечия малка ръчица и изяден с огромна наслада в горещ летен ден. Представи си доволната физиономийка на щастливото момче, утолило жаждата си и глада си. То те изплюва на земята. Та ти си само едно малко семе, което не става за ядене, а ти попадаш в малка дупчица в земята, тунелче на червей, и оставаш там, далеч от събратята си, до сами пътя. Дни наред усещаш изгарящото слънце върху себе си, чудиш се защо си на този свят въобще, каква е мисията ти, задачата ти, защо… И изведнъж завалява проливен дъжд, невиждан от теб порой, на който би се зарадвал, ако все още се намираше в своята майка - плода. Сега се чудиш дали ще оцелееш, дали няма да се удавиш. Но не, няма нищо лошо да ти се случи, защото това е само началото на твоя път към израстването. Ти покълваш. Усещаш как малката ти люспичка се обелва и отпада в страни, а ти все по-здраво се захващаш за почвата и чувсташ всичко по-съвсем нов, непознат за теб начин. Гледаш на земята като на твой закрилник, на слънцето и дъжда като на твои най-добри приятели, на небето като на мечта. И малко по малко растеш. Все нагоре и само нагоре. Ти си тъничък, но жилав, здрав. Ти знаеш, че ще се справиш с всичко. Само едно те изумява – защо ли хората се обръщат към теб в женски род – „Я, каква хубава фиданка!“. Не виждат ли, че си млад и силен мъж, готов да устои на всякакви препятствия?! Какво пък, нека си говорят! Един ден ще видят мощта ти. „Кой ли я е засадил? чудна е! дано не я отсекат!“. Та, защо някой би искал да ти навреди? Ти не си сторил никому зло. Не знаеш ясно какво означават тези реплики, но когато виждаш дърварите, веднага разбираш що е тревога, заплаха, страх. Унижението да си паднал, посякан от корен, да не можеш да помръднеш клони и листа, да си така беззащитен и отхвърлен. Да няма нито една птица в клоните ти – това е жестоко. Но те те подминаха този път. Явно са се уплашили от мощта ти. А ти растеш малко по малко. Гониш мечтата си. Ще я стигнеш ли? Кой знае… Не се плашиш от есенните бури, зимата и ледения студ, сланата през хладните пролетни нощи, маранята на лятото. И отново всичко се повтаря. И отново. И отново. Малки птици се загнездват в короната ти, ставаща все по-гъста пролет след пролет. Чувстваш се като лъв, като господар на гората. Там до пътеката е най-хубаво – деца играят наоколо, уморени пътници сядат покрай теб и заспиват в сянката ти. Ти чуваш въздишките ми, виждаш сънищата им, разбираш бляновете им и се молиш заедно с тях да се сбъднат мечтите им. Една пролетна вечер младеж минава покрай теб с букет от лалета и ти се влюбваш. Та те са толкова красиви, най-прекрасното нещо, което си виждал. Нощем сънуваш идеалната форма на чашките им, долавяш свежия им аромат, виждаш себе си, прегърнал едно огромно красиво лале. Започваш да униваш, никога повече никой не те задминава с подобно цвете в ръка. Защо ли съдбата така те наказва?! Минават годините, ти не ги броиш, растеш и намираш сила, но ти се иска да си мъничък и крехък като цвете, за да срещнеш ТЯХ. Небето вече не е мечта – не можеш да го достигнеш, но не принадлежиш и на земята – само корените ти са там – а сърцето си не можеш да намериш…

Те идват, дори не ги забелязваш. Нанасят ти удари, не ги усещаш. Падаш на земята, унижен си. Или пък спасен. Занасят те в едно тъмно място, където момче, чиято възраст не можеш да определиш, но което ти напомня и на малкото, изяло плода в началото на живота ти, и на по-голямото, носещо букета с лалетата, те насича на малки парчета и те прибира в килер. Студено е, а ти все още си в транс. Вече месеци стоиш в килера, но си щастлив – насреща има картина с ваза, пълна с лалета. Не откъсваш поглед от тях, говориш им, пееш им. Но този миг на блаженство приключва – хвърлят те в камината. Не се тревожи, ти вършиш едно добро дело, защото момчето е премръзнало. То ще оцелее тази зима благодарение на теб. Не, недей да плачеш, та ти си голям и силен мъж. Недей. Моля те. Знаеш ли какво ще ти се случи, когато изгориш целия? Ще ти кажа – зимата ще е свършила, момчето ще изчисти камината и ще изхвърли пепелта в края на градината, но ще се появи твоят най-добър приятел вятъра и ще те разнесе по цветната алея. Ти ще попаднеш в почвата и ще помогнеш на малките цветя да пораснат силни и да носят твоя силен дух. Ти ще си във всяко едно поникнало лале. До края на света...

21/06/2007, гр. Варна, зимна приказка, родена в гореща лятна нощ