Едно момче на видима възраст 20-22 години, вървеше само посред улицата - тротоарите бяха запълнени с автомобили, говореше по телефон с touch екран и разсъждаваше върху смисъла на живота. "... дали ще мога да дам така безкористно, както съм и получил..." - бяха думите му. Той вярваше, че в този ден съдбата го е пробвала, дала му е тест, който той е издължал с отличен. Дали това ще се запази в него. Дали няма парите, жените, работата, които ще му се случат, да го превърнат в поредния циник, който отвръща на лошото с лошо, а на доброто с подигравка. Колко много са тези хора напоследък. Толкова много, а толкова малко хора. Иска ми се да вярвам, че и той, както и аз, ще останем повече хора и по-малко циници. Аз видях себе си в него и ми стана мило, че все още има на този свят моеподобни. Не идеални, но мислещи и търсещи. Смисъла! Доброто! Справедливото! Дано успее...м...
01/07/2009, град Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар