събота, юли 02, 2011

Всеки

Всяка мисъл е материя,
всяко действие - желание,
всеки жест - сподавен зов.

Всяка глътка - нямо откровение,
всяко вдишване - живот,
всеки поглед е спасение.

Всяка дума е любов,
всяко милване - съдба,
всеки миг е сбъднат сън.

02/07/2011, град Варна

Назад... Дали?!

"Няма връщане назад" си мислеше тя и очакваше най-лошото. Уплахата в нея бе неописуема. Тя се страхуваше от чувствата си, от себе си, от него. Не знаеше къде ще свърши всичко. Къде и с кого. Как можа да се появи толкова неочаквано в така объркания й свят, в момент, в който и самата тя не знаеше коя е. А той стреляше толкова точно - "бъди себе си с мен" й каза и си тръгна, оставяйки я да се чуди какво се случва със сърцето й. Никой никога досега не бе искал от нея да бъде себе си. Всички искаха тя да е удобна, работлива, послушна, прилична, любезна, дискретна, деликатна, умна, възпитана... Списъкът е неописуемо дълъг. А той, той просто я харесваше, без дори да я познава. Бе се смял на шегите й, шеги, които тя не смееше да изрече пред други, защото бяха груби. Тя бе стояла боса пред него на мръсния килим и той дори не се сети да й спомене за мръсотията, настинката, липсата на хигиена. Колко различно бе всичко. "Бъди себе си с мен, а аз ще се опитам да бъда себе си с теб... и готово". Толкова лесно изглеждаше всичко. Толкова простичко и истинско. Нямаше нужда от преструвки. Нямаше нужда от думи. Никакви. Лесно, все едно се познаваха цял живот. Той разбиваше на парчета всичките й вярвания за самата нея - всичко, което й пречеше да бъде себе си. Не го интересуваше дали тя вика, а тя обичаше да крещи, дали пее, а тя пееше фалшиво, дали се смее на висок глас, а тя обожаваше да се смее с цяло гърло. "Това е тя и е прекрасна, защото е себе си. Аз мога всичко с нея до себе си и тя може всичко с мен до нея. Нямаме нужда от повече."

И нямаше връщане назад. Дори и да бе болезнено, това бе вярното. За нея. И за него. Докогато... Ако...

02/07/2011, град Варна