Показват се публикациите с етикет обичаща. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет обичаща. Показване на всички публикации

събота, декември 01, 2018

"The best way to find out if you can trust somebody is to trust them.", Hemingway


Заблуда, илюзия, игра велика.
И мощ, стихия, изказана молитва.
Нима страхът не е най-верен път към самотата,
нима има сила, която да запълни празнотата
на любовта, на вярата, на светлината...

И там, сред тъмнината на мълчанието,
сред болката на разочарованието,
се ражда тя - надеждатата за новото начало,
за онзи миг на топлина, за порива към любовта,
изпълнен с нищо повече от светлина...

...

16/10/2014, Варна

събота, декември 01, 2012

Язовецът и нейната женственост (или Палечка се жени за господин Бийвър)

Имало едно време едно объркано, малко, глуповичко момиченце, което се страхувало от водата.

Един ден всички други малки момиченца отишли на реката да плуват. Палечка отишла с тях, но усещала, че не може да стои изобщо наоколо. Насилила се, обаче, и влязла във водата. Попаднала във водовъртеж и целият свят вътре и вън се размазал.

Палечка се събудила в чудно красива реалност. Имало много зелена трева. Имало и вода - красиво езеро с водни лилии и чуден водопад, до който се стигало по каменни стълби във водата. Палечка се огледала и не можела да повярва на очите си. Толкова било хубаво!

Обаче, всъщност тя не искала това! Тя искала съвсем друго. Искала да е силна, да е въоръжена, да е голяма! А то - вода и трева! И на всичко отгоре вратата била заключена, ключът никъде не се виждал и някакво грозно животно спяло в дъното на картината.

Малката Палечка се блъскала насам-натам, крещяла, бучала, тръшкала. А язовецът така се изплашил! Та той бил там да я пази, да я съхрани, да я научи да е себе си. Той не разбирал какво искала тя! И започнал да ръмжи и да тича наоколо с ключа в уста, за да я уплаши и да я накара да стои мирна и да се радва!

Изведнъж Палечка толкова много се изморила, че просто седнала и заплакала. В този миг от някъде излязла нейната вътрешна майка и запяла песента за луната - най-женската песен от всички песни...

Земетресението спря, водата се успокои, Палечка стана малко по-голяма и сякаш всичко притихна. Тя отиде до язовеца, седна до него и му позволи да заспи, облегнат на нея. Тя тихичко му прошепна, че има нужда от време, но ще остане в прекрасната градина. "Благодаря ти, господин Бийвър..."

25/07/2012, град Варна

Мечтая

Мечтая за Сицилия и за Тоскана
За слънчевия лъч на свободата

Мечтая за пристанището свое
За таз земя, откъсната от сетивата

Мечтая да усетя полъха и светлината
По моите бледи ръмене и шия

Мечтая да докосна красотата
На пламенния вятър вътре в мене

13/09/2012, град Варна

събота, септември 29, 2012

БЛАГОДАРЯ...

Благодаря за чудесата,
за здравето и красотата.
Благодаря за любовта,
за цялата магия на мига.
Благодаря за вечността и тлеността,
за истината и лъжата, за силата и слабостта.
За себе си БЛАГОДАРЯ!


27/09/2012, град Варна

неделя, август 05, 2012

05/08/2011

Thank you for the love and the support...
Thank you for the life that matters...
Thank you, dear...
For your Being...

05/08/2012, it matters, it really does...

четвъртък, февруари 23, 2012

Каляска

паваж. и маса на паветата. и кана със кафе.
фонтан. и къпещи се гълъби. и падащи пера от небесата.
два стола. вплетени един във друг. и слънце, много слънце над туристите объркани.
и двама души във прегръдка вечна, усещащи туптящото сърце на вечността.

23/02/2012, град Варна

понеделник, февруари 20, 2012

Честит Рожден Ден

"Здравей."

Липсваш ми.

"Честит Рожден Ден!"

Прегръщам те.

"Всичко най-хубаво."

Обичам те ли започва да се стича от очите ми?

"Как си?"

Аз как ли съм. Май съм добре. Какво още за мен? Нищо, всъщност... Ти ми кажи.

"Добре ли си?"

Кое? Как? Защоооо? Дано...
Целувам те по слепоочията.

"Лека нощ. До скоро."

Ставам. Взимам си душ. Мия си зъбите. Лягам си. Мисля за теб. Липсваш ми. Липсваш ми някакси. Никакси някакси. Все едно не се познаваме вече. Ти мен - аз теб. Чужди сме. Дружбата. Какво ли е? Няма я. Дали?
Спя. Сънувам. Ти. Аз. Гора. И сандвичи. Мравки. Листа. Цветове. Много цветове. Истини. Истории. Измислици. За смях. Смях. Погледи. Пауза. Поема.
Поема ли? На къде ли поема? Ти на къде пък сега поемаш? А аз? Всеки по пътя си. Всеки със себе си. Един без друг. Животът ни. Животите ни. Различни са. Поемат. Нанякъде. Наникъде нанякъде.

"П.П. Лиспваш ми. Прегръщам те. Честит Рожден Ден!"

20/02/2012, град Варна

понеделник, август 09, 2010

There

There... I had been there once. Long time before I was born. No matter what I know, I had been there once. I was next to you and you were next to me. And we were happy more than anything...

09/08/2010. the town of Varna