Понякога в стремежа да не загубим свободата си, казваме и правим неща, които нараняват хората, с които всъщност искаме да споделим тази свобода...

06/01/2015, гр. Варна

Къде ли сме?

И времето е сякаш спряло... вътре в мен.
Вълните сякаш се разбират на парчета.
Небето сякаш е надвиснало над мен.
А пък земята никаква я няма...

И после пак е всичко тук.
Пак в хаоса реален се въртим.
Пак губим се в задачите големи.
И няма въздух, никакъв, дори...

И вечер става светло като в рог.
А денем е мъгла необяснима.
Ветровете мощно се събират.
А под прозореца е зима...

6/02/2013, град Варна

Язовецът и нейната женственост (или Палечка се жени за господин Бийвър)

Имало едно време едно объркано, малко, глуповичко момиченце, което се страхувало от водата.

Един ден всички други малки момиченца отишли на реката да плуват. Палечка отишла с тях, но усещала, че не може да стои изобщо наоколо. Насилила се, обаче, и влязла във водата. Попаднала във водовъртеж и целият свят вътре и вън се размазал.

Палечка се събудила в чудно красива реалност. Имало много зелена трева. Имало и вода - красиво езеро с водни лилии и чуден водопад, до който се стигало по каменни стълби във водата. Палечка се огледала и не можела да повярва на очите си. Толкова било хубаво!

Обаче, всъщност тя не искала това! Тя искала съвсем друго. Искала да е силна, да е въоръжена, да е голяма! А то - вода и трева! И на всичко отгоре вратата била заключена, ключът никъде не се виждал и някакво грозно животно спяло в дъното на картината.

Малката Палечка се блъскала насам-натам, крещяла, бучала, тръшкала. А язовецът така се изплашил! Та той бил там да я пази, да я съхрани, да я научи да е себе си. Той не разбирал какво искала тя! И започнал да ръмжи и да тича наоколо с ключа в уста, за да я уплаши и да я накара да стои мирна и да се радва!

Изведнъж Палечка толкова много се изморила, че просто седнала и заплакала. В този миг от някъде излязла нейната вътрешна майка и запяла песента за луната - най-женската песен от всички песни...

Земетресението спря, водата се успокои, Палечка стана малко по-голяма и сякаш всичко притихна. Тя отиде до язовеца, седна до него и му позволи да заспи, облегнат на нея. Тя тихичко му прошепна, че има нужда от време, но ще остане в прекрасната градина. "Благодаря ти, господин Бийвър..."

25/07/2012, град Варна

Илюзия

Тя влезе в магазина за обувки. Беше нарамила ниското си самочувствие на една страна, на другото рамо беше увесила съмненията в собствените сили, а под мишница беше понесла липсата на увереност. Попревита от тежестта им, но с желание да се порадва на малко красота, тя оглеждаше щандовете, захласната от магията на обувките. Така омагьосана, въобще и не забеляза как се сблъска с Нея. Вдигна леко виновната си глава и остана втрещена - насрещa стоеше много нежна и блага жена, стройна и волна, някак магична, красива... Двете изрекоха "извинете" едновременно. В този миг тя осъзна, че се гледа в огледалото...

2/08/2012, град Варна

П.П.

Малко водно конче блестеше на шията й и й напомняше за свободата. Но не за свободата на хората, а за тази на водните кончета. Онази свобода, в която нямаше нищо друго освен нея самата, в която нямаше нужда от думи, в която всичко беше ясно...

Той се приближи бавно и поиска да седне до нея. Само поиска, не го направи. Нейният рицар без доспехи. Беше ги продал, за да си купи храна и малко свещи. Искаше да й е романтично. На нея и на малкото й водно конче.

Тя не можеше да обича и той го знаеше. Знаеше го, но му се искаше да не е вярно, за да има причина да остане с нея. Какво да прави иначе до жена без сърце. Той не знаеше, че тя го беше продала, за да му откупи доспехите обратно...

02/08/2012, град Варна

Войнът

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили даже да затвори очи. Не иска да се спре нито за миг. Ако остане сам със себе си, ще умре.. от мъка, че е сам и самотен, че е уморен и изтерзан от бързане, че битките са го оставили без дъх, без цвят, без въздух, че няма сили да яде дори.

Войнът в мен не иска да заспи. Няма сили да затвори очи. Ако ги затвори, ще види всички ужаси, които причинява, всички трупове, осеяли полетата на света, всички изкормени тела и разсечени глави.

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили дори да затвори очи. Боклукът на вечния ход на смъртта - осеяните с трупове и кръв земни недра. Всичката тази ужасна воня - и вътре, и вън, без спомен за болката.

Сърцето на война вътре в мен е като в метална кутия затворено в мен. И болката, и мъката, и тежестта - те нямат нищо общо с реалността. Илюзията е там сякаш безкрайна тъма, в която ужасите на смъртта разлагат своите тела.

Войнът в мен е ужасно уморен. И мръсен, и дрипав от битки и път, и сам, и самотен, и учуден дори. "Как стана всичко така изведнъж? Кога ги убих? Кога ги сразих? Кога настана тази тишина?"

Войнът във мен иска прегръдка и малка целувка дори.

12/03/2012, град Варна

***

There is no point in dreaming around. Discipline is what you need. No matter the facts around discipline is what you need. Patience, tolerance, dynamics.... Discipline is what you need. There is no place for tears or for sorrow. Discipline is what you need. Fuck it all, fuck off everybody. Discipline is what you need. Fuck the discipline. Love is all you need...

12/09/2011

Разликите - там ли са

Нима е толкова трудно да сме различни.
Приликите ли определят любовта?
Защо все говорим за сродство
И се опитваме да докажем еднаквост...

Трудно ли е да повярваме в разликите?
В допълващите се половини,
В спомена за бъдещите грешки
В онова, което ни прави живи...

И искаме все повече да даваме,
за да получим повече...
Нима е вярно?!
Часовикът не винаги тиктака под такта ми...

Обичам те...

Living

Life is a school that does not teach you how to live. It is a quest to your true self that is not guaranteed to be successful.

29/03/2010, the town of Varna, thinking WHY

Life is a school that does not teach you how to live. It is a quest to your true self that is ALWAYS guaranteed to be successful.

Later on... on my way to awareness...

Егоизъм

Егоизмът е да можеш да кажеш какво искаш от околните. Егоцентриците искат това да бъде осъществено на всяка цена.

29/03/2010, град Варна, а кое от двете си ти?!

Къде се изгуби моето аз?

Всеки сам изгражда света, в който живее, осъществявайки илюзиите си, явили се под формата на въображение. Постоянно правим уговорки с дявола в самите нас, поставяйки си цели. Борим се сами със себе си, но осланяйки се на други хора, които, ако не изпълнят очакванията ни, броим като загуба за нас, като победа за дявола, който пак е в нас. Играем роли, спрямо всеки един около нас, приемайки лица, с които околните винаги са си ни представяли. Бягаме от корените си, за да започнем наново, но оставяме рани навсякъде около нас, търсейки обратното, на което имаме. Помагат ни мъдрите - дребни хора, не лидерите и могъщите, а малките и тихите. Любовта е по-близо, отколкото си мислим. Винаги. Сами избираме пътя към ада или рая, като определяме действителността си и чуваме, каквото ни е удобно и докъдето ни е удобно. Живеем според очакванията си към другите, искаме много понякога. Искаме неща, които те не могат да изпълнят, защото техните страхове и илюзии не са наши. Разочарование, обида, уж свободна воля. Надпреварата никога не спира - тя е вътре в нас...

месец януари, град Варна

Wisdom...

Knowledge comes, but wisdom lingers. I know a lot, but I am not wise at all. When will I be wise? Will there be such a time in my life I will be able to say to myself: 'You are wise now. Bravo!'?

30/11/2009, the town of Varna

Малките битки

Малките битки в живота ми не са от значение за световния мир, глобалното затопляне, глада в Африка. Не са най-важнотот нещо на света. Ама никак. Не са най-важното нещо дори и в моя свят. Но са битки, от които излизам понаранена, поумняла, по... Не искам да се случват. Не ги харесвам. И себе си не харесвам в тях. Но ги има. Понякога. И се случват неочаквано и без предупреждение. Като малки изпитания на пътя. Като тестове на съдбата, която очаква от мен някакво развитие и, докато не дам подобаващите резултати, явно няма да мога да продължа напред, а ще стоя на едно и също място, без значение как бързо минават годините, в колко обиколки около слънцето взимам участие и как хората около мен се превръщат в благороден метал.

30/11/2009, град Варна

Синове

Всеки мъж е нечий син, син на майка, чиято ценност е неговото добруване, чиято мисъл е, че никой друг не би могъл да се погрижи така за него, както тя самата, дори и той да е станал вече мъж...

07/11/2009, град Варна

Maths

...I liked maths because it was safe. ...I liked maths because it meant solving problems, and these problems were difficult and interesting, but there was always a straightforward answer at the end. ... maths wasn't like life because in life there are no straightforward answers at the end...


today, Varna

Толкова е простичко

И малките неща определят съдбата ни,
и грешните думи изпълват пространството,
и няколко мига изграждат живота ни,
и всеки сам бленува мечтите си...

02/05/2009, град Варна

Пожелавам...

Ами ако има и друга реалност... Какво щеше да се случи с мен, ако бях избрала друг път? Къде щях да бъда сега? Къде щеше да се озове душата ми и как щеше да се чувства, ако не бе тук и сега, а някъде другаде? През целия си живот преминавам през кръстопъти. Преди две години бях на кръстопът. Преди година пак! Ами ако тогава бях взела други решения, щях ли да бъда по-щастлива днес? Дали другото ми аз, поело по другия път, е по-щастливо сега? Дали щастието може да се измери или е момент на самоосъзнаване, в който попадам за части от секундата и вярвам, че съм това, което искам да бъда. Не мога да спра да си задавам тези въпроси. Не мога. Веднъж бях чула, че, когато човек е щастлив, не се пита дали е щастлив, а просто е. И го знае! Аз пък съм от онези хора, които поставят под съмнение всеки миг и го проверяват. Веднъж-два-три пъти... докато го развалят. А все ми се иска да не е така и да мога да обичам всеки миг. Да вярвам повече и по-малко да се страхувам. Защото аз се страхувам за бъдещето, за моето, неговото, нашето, за това какво и как и защо, и от миналото в образ на жена. Страхувам се от миналото, което не познавам, онова минало, в което, трябва да съм убедена, че всички онези, от тогава, са взели истинските за тях решения, без да мислят зло, а в търсене само на щастието. Чие щастие? Своето? Или моето? Неговото? Щастието за всеки човек е различно и егоистично. За да има щастливи, трябва да има и нещастливи. По това се различават хората най-много според мен - по това дали биха направили някого нещастлив в търсене на своето щастие или биха предпочели своето нещастие, с цел неразвалянето на нещо красиво, макар и чуждо. Коя съм аз? От кои съм? Кога и къде съм постъпвала и по единия и по другия начин? Защото знам, че в различни периоди съм била и ще бъда различна. Вярвам, че всеки би могъл да бъде и едното, и другото, стига да иска. Не! Стига да може, а именно тази възможност идва от... не знам от какво точно, но сякаш е от смисъла, който влагаме в думата любов. И тя за всеки е различна по сила, заряд, красота. Дали, ако обичаш някого така, че чак да те боли, когато се замислиш за тази сила, и отсрещният ще ти отвърне със същото? Дали тази любов е истинска и може да бъде такава винаги, или е самоунищожителна и в един момент се обръща срещу теб? Аз обичам да обичам и единственото, от което не се страхувам, е любовта, защото знам, че дори и моята да от онази горната, и в един момент да се обърне срещу мен, аз пак ще обичам. А другите ми аз, по другите пътеки, те дали обичат? И как обичат? Пожелавам им да обичат така, както аз мога тук и сега. Пожелавам им да не проверяват всеки миг, а да вярват, че няма нищо по-истинско от тяхното тук и сега, моето - там и тогава. А един ден, когато всеки е извървял своя път, всички да сме пак едно щастливо едно.

пак през последните дни на 2008, гр. Варна, масата на Киро предразполага към размисли

Мечтата

мечтата е целувката на малкото момиче по вперения със надежда поглед на бащата, очакващ щастието,
мечтата е целувката на младото момче по нежните страни на девата, усещаща страха от болката,
мечтата е целувката на двамата един във друг по капчиците пот, изобразяващи появата на новото,
мечтата е целувката на гордите по алените бузи на наследника, неосъзнаващ предстоящото,
мечтата е целувката на дядото по палавия нрав на малкия, живеещ във обятията на сигурността,
мечтата е целувката на стареца по бръчиците на избраната, надяващ се на милост от съдбата да бъде първият,
мечтата е целувката на бъдещето по мисълта на настоящето, стремящо се към приказния свят на неизвестното...

29/08/2008, гр. Варна