Ами ако има и друга реалност... Какво щеше да се случи с мен, ако бях избрала друг път? Къде щях да бъда сега? Къде щеше да се озове душата ми и как щеше да се чувства, ако не бе тук и сега, а някъде другаде? През целия си живот преминавам през кръстопъти. Преди две години бях на кръстопът. Преди година пак! Ами ако тогава бях взела други решения, щях ли да бъда по-щастлива днес? Дали другото ми аз, поело по другия път, е по-щастливо сега? Дали щастието може да се измери или е момент на самоосъзнаване, в който попадам за части от секундата и вярвам, че съм това, което искам да бъда. Не мога да спра да си задавам тези въпроси. Не мога. Веднъж бях чула, че, когато човек е щастлив, не се пита дали е щастлив, а просто е. И го знае! Аз пък съм от онези хора, които поставят под съмнение всеки миг и го проверяват. Веднъж-два-три пъти... докато го развалят. А все ми се иска да не е така и да мога да обичам всеки миг. Да вярвам повече и по-малко да се страхувам. Защото аз се страхувам за бъдещето, за моето, неговото, нашето, за това какво и как и защо, и от миналото в образ на жена. Страхувам се от миналото, което не познавам, онова минало, в което, трябва да съм убедена, че всички онези, от тогава, са взели истинските за тях решения, без да мислят зло, а в търсене само на щастието. Чие щастие? Своето? Или моето? Неговото? Щастието за всеки човек е различно и егоистично. За да има щастливи, трябва да има и нещастливи. По това се различават хората най-много според мен - по това дали биха направили някого нещастлив в търсене на своето щастие или биха предпочели своето нещастие, с цел неразвалянето на нещо красиво, макар и чуждо. Коя съм аз? От кои съм? Кога и къде съм постъпвала и по единия и по другия начин? Защото знам, че в различни периоди съм била и ще бъда различна. Вярвам, че всеки би могъл да бъде и едното, и другото, стига да иска. Не! Стига да може, а именно тази възможност идва от... не знам от какво точно, но сякаш е от смисъла, който влагаме в думата любов. И тя за всеки е различна по сила, заряд, красота. Дали, ако обичаш някого така, че чак да те боли, когато се замислиш за тази сила, и отсрещният ще ти отвърне със същото? Дали тази любов е истинска и може да бъде такава винаги, или е самоунищожителна и в един момент се обръща срещу теб? Аз обичам да обичам и единственото, от което не се страхувам, е любовта, защото знам, че дори и моята да от онази горната, и в един момент да се обърне срещу мен, аз пак ще обичам. А другите ми аз, по другите пътеки, те дали обичат? И как обичат? Пожелавам им да обичат така, както аз мога тук и сега. Пожелавам им да не проверяват всеки миг, а да вярват, че няма нищо по-истинско от тяхното тук и сега, моето - там и тогава. А един ден, когато всеки е извървял своя път, всички да сме пак едно щастливо едно.
пак през последните дни на 2008, гр. Варна, масата на Киро предразполага към размисли
Няма коментари:
Публикуване на коментар