05/08/2011

Thank you for the love and the support...
Thank you for the life that matters...
Thank you, dear...
For your Being...

05/08/2012, it matters, it really does...

П.П.

Малко водно конче блестеше на шията й и й напомняше за свободата. Но не за свободата на хората, а за тази на водните кончета. Онази свобода, в която нямаше нищо друго освен нея самата, в която нямаше нужда от думи, в която всичко беше ясно...

Той се приближи бавно и поиска да седне до нея. Само поиска, не го направи. Нейният рицар без доспехи. Беше ги продал, за да си купи храна и малко свещи. Искаше да й е романтично. На нея и на малкото й водно конче.

Тя не можеше да обича и той го знаеше. Знаеше го, но му се искаше да не е вярно, за да има причина да остане с нея. Какво да прави иначе до жена без сърце. Той не знаеше, че тя го беше продала, за да му откупи доспехите обратно...

02/08/2012, град Варна

Войнът

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили даже да затвори очи. Не иска да се спре нито за миг. Ако остане сам със себе си, ще умре.. от мъка, че е сам и самотен, че е уморен и изтерзан от бързане, че битките са го оставили без дъх, без цвят, без въздух, че няма сили да яде дори.

Войнът в мен не иска да заспи. Няма сили да затвори очи. Ако ги затвори, ще види всички ужаси, които причинява, всички трупове, осеяли полетата на света, всички изкормени тела и разсечени глави.

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили дори да затвори очи. Боклукът на вечния ход на смъртта - осеяните с трупове и кръв земни недра. Всичката тази ужасна воня - и вътре, и вън, без спомен за болката.

Сърцето на война вътре в мен е като в метална кутия затворено в мен. И болката, и мъката, и тежестта - те нямат нищо общо с реалността. Илюзията е там сякаш безкрайна тъма, в която ужасите на смъртта разлагат своите тела.

Войнът в мен е ужасно уморен. И мръсен, и дрипав от битки и път, и сам, и самотен, и учуден дори. "Как стана всичко така изведнъж? Кога ги убих? Кога ги сразих? Кога настана тази тишина?"

Войнът във мен иска прегръдка и малка целувка дори.

12/03/2012, град Варна

Трактат за мъката

Мъката прорязва тишината и като огнен връх на запалена цигаря прогаря сърцето ми.
Мъката тече по пропукания улук на надеждата и удавя вярата ми.
Мъката посещава съня ми и търси скривалище в спящото ми съзнание.
Мъката изсипва цялата си отрова от натрупани разочарования върху душата ми.
Мъката мрази смеха ми и в същото време го търси като маска на болката си.
Мъката споделя желанието си за отмъщение в малките забравени улици на несигурността.
Мъката сякаш губи своя край, когато дойде осъзнаването, че сама съм си я причинила. Цялата...

16/03/2012, град Варна

Изгубих се

сама. стол. маса. ваза със цветя.
навън е слънце. вътре мрак.
навън е мрак в очите й.
перде. мъгла от цветове и везани цветя.
лице без израз и емоция. лице без трепет.
черупка, търсеща спокойствие. и тишина.
изгубих се във себе си. изгубих се.

23/02/2012, град Варна

Ние

Защо е трудно да приема и защо ми е толкова тъжно, когато един от "ние" се обръща със същото, но друго "ние", за "тях" тогава, когато е бил един от "нас".

28/03/2010, Истанбул, Турция...

I miss you both

Кръвта вода на става! И как ми липсва някой, който почти не познавах. И как ми липсва някой, който си мисля, че познавах добре. И как ми се иска да знам повече и да разбирам повече и да приемам повече и да обичам повече. Дали ще мога?! Някога?! Отново... Липсваш ми... Липсваш ми... И колкото и мъничък да е светът ми в очите на онази сила ненадмината и непобедима, аз искам да знам, че мога да бъда в него, както ти си била и както ти си бил...Липсвате ми...

17/02/2010, град Варна

I was a Believer

I thought love was only true in fairy tales
Meant for someone else but not for me.
Love was out to get me
That's the way it seemed.
Disappointment haunted all my dreams.

Then I saw his face, then I was a believer
Not a trace of doubt in my mind.
I'm in love, I was a believer!
I couldn't leave him if I tried.

I thought love was more or less a givin' thing,
Seems the more I gave the less I got.
What's the use in tryin'?
All you get is pain.
When I needed sunshine I got rain.

Then I saw his face, then I was a believer
Not a trace of doubt in my mind.
I'm in love, I was a believer!
I couldn't leave him if I tried.

15/01/2010, the town of Varna

War or Love

No hard feelings, no regrets,
nothing to lose and nothing to have,
I have promised, it's in my head,
NO hard feelings, no regrets.

08/12/2009, the town of Varna

Искам...

Искам да заспя и да се събудя в свят, в който няма сълзи и разочарования. В който няма очаквания и разбити сърца. В който философията да живееш за мига е много силно развита във всички. Как искам да заспя и да се събудя в такъв свят...

17/06/2009, град Варна

Всеки си го връща...

Когато някой иска да те нарани, той винаги може да намери начин и средства да го направи, а когато иска да те успокои и прегърне с дума, може да я подбере така, че да се почувстваш погален и обичан. Когато някой иска да бъде с теб, ще се опитва да те привлича в компанията си, а, ако иска да те пропъди - най-лесно е да намери жест или дума и да го стори. Всичко е въпрос на избор. Всичко е въпрос на наранено его. Всичко е въпрос на обич...

19/04/2009, град Варна, ditto

Когато приятелството си замине

Боли, когато загубиш приятел. И мен ме боля днес. И аз изпитах болката от загубата на близък, преди да съм го загубила като близък. Човек, с когото все още съм на една ръка разстояние в мислите си. Човек, който в главата и душата си ми остава близък. Човек, за когото ще вярвам, че е моят барометър за нормалност. Трудно е, но не е страшно, защото го направих в името на щастието. По-добре е така. Желанието, и моето, и неговото, неизказаното желание, за запазване на ценното в животите ни, на това, което е градивно и истинско. Истинско сега и тук. Градивно тук и сега. Приятелството ни ще остане там и тогава. Беше хубаво. Беше...

31/03/2009, град София

Не искам да плача...

Сълзите се стичат по лицето ми,
а тъгата все повече обвива сърцето ми.
И сякаш със страх гледат очите ми,
и безнадеждност присвива душата ми.
Не искам да плача!!!

22/02/2009, гр. Варна, понякога сълзите се стичат несъзнателно