Язовецът и нейната женственост (или Палечка се жени за господин Бийвър)

Имало едно време едно объркано, малко, глуповичко момиченце, което се страхувало от водата.

Един ден всички други малки момиченца отишли на реката да плуват. Палечка отишла с тях, но усещала, че не може да стои изобщо наоколо. Насилила се, обаче, и влязла във водата. Попаднала във водовъртеж и целият свят вътре и вън се размазал.

Палечка се събудила в чудно красива реалност. Имало много зелена трева. Имало и вода - красиво езеро с водни лилии и чуден водопад, до който се стигало по каменни стълби във водата. Палечка се огледала и не можела да повярва на очите си. Толкова било хубаво!

Обаче, всъщност тя не искала това! Тя искала съвсем друго. Искала да е силна, да е въоръжена, да е голяма! А то - вода и трева! И на всичко отгоре вратата била заключена, ключът никъде не се виждал и някакво грозно животно спяло в дъното на картината.

Малката Палечка се блъскала насам-натам, крещяла, бучала, тръшкала. А язовецът така се изплашил! Та той бил там да я пази, да я съхрани, да я научи да е себе си. Той не разбирал какво искала тя! И започнал да ръмжи и да тича наоколо с ключа в уста, за да я уплаши и да я накара да стои мирна и да се радва!

Изведнъж Палечка толкова много се изморила, че просто седнала и заплакала. В този миг от някъде излязла нейната вътрешна майка и запяла песента за луната - най-женската песен от всички песни...

Земетресението спря, водата се успокои, Палечка стана малко по-голяма и сякаш всичко притихна. Тя отиде до язовеца, седна до него и му позволи да заспи, облегнат на нея. Тя тихичко му прошепна, че има нужда от време, но ще остане в прекрасната градина. "Благодаря ти, господин Бийвър..."

25/07/2012, град Варна

Мечтая

Мечтая за Сицилия и за Тоскана
За слънчевия лъч на свободата

Мечтая за пристанището свое
За таз земя, откъсната от сетивата

Мечтая да усетя полъха и светлината
По моите бледи ръмене и шия

Мечтая да докосна красотата
На пламенния вятър вътре в мене

13/09/2012, град Варна

БЛАГОДАРЯ...

Благодаря за чудесата,
за здравето и красотата.
Благодаря за любовта,
за цялата магия на мига.
Благодаря за вечността и тлеността,
за истината и лъжата, за силата и слабостта.
За себе си БЛАГОДАРЯ!

27/09/2012, град Варна

05/08/2011

Thank you for the love and the support...
Thank you for the life that matters...
Thank you, dear...
For your Being...

05/08/2012, it matters, it really does...

Илюзия

Тя влезе в магазина за обувки. Беше нарамила ниското си самочувствие на една страна, на другото рамо беше увесила съмненията в собствените сили, а под мишница беше понесла липсата на увереност. Попревита от тежестта им, но с желание да се порадва на малко красота, тя оглеждаше щандовете, захласната от магията на обувките. Така омагьосана, въобще и не забеляза как се сблъска с Нея. Вдигна леко виновната си глава и остана втрещена - насрещa стоеше много нежна и блага жена, стройна и волна, някак магична, красива... Двете изрекоха "извинете" едновременно. В този миг тя осъзна, че се гледа в огледалото...

2/08/2012, град Варна

П.П.

Малко водно конче блестеше на шията й и й напомняше за свободата. Но не за свободата на хората, а за тази на водните кончета. Онази свобода, в която нямаше нищо друго освен нея самата, в която нямаше нужда от думи, в която всичко беше ясно...

Той се приближи бавно и поиска да седне до нея. Само поиска, не го направи. Нейният рицар без доспехи. Беше ги продал, за да си купи храна и малко свещи. Искаше да й е романтично. На нея и на малкото й водно конче.

Тя не можеше да обича и той го знаеше. Знаеше го, но му се искаше да не е вярно, за да има причина да остане с нея. Какво да прави иначе до жена без сърце. Той не знаеше, че тя го беше продала, за да му откупи доспехите обратно...

02/08/2012, град Варна

Something

Something's wrong. Something's missing. Something makes me laugh.Something makes me cry.

Enough is never enough. If enough was enough, there would be no need of enough. Enough can't always be enough.

That's all you have to say... There is nothing more than that. Even a word is enough, when the hearts beat together.

When you say you love me, do you know how much I love you? Do you realize my inner world? Do you have the butterflies?

15/04/2012, the town of Varna, I ... I like it...

Искай ме до себе си

Обичай ме със странностите в мен,
обичай ме с любовта ми цялата,
обичай ме понеже съм добрата,
обичай ме с дрехите разкъсани.

Мисли за мен в прецаканите дни,
мисли за мен с продупчените кецове,
мисли за мен, където и да си,
мисли за мен в нощите обречени.

Прегръщай ме чрез мисълта за мен,
прегръщай ме в оклюмалите ми тревоги,
прегръщай ме с верността в очите ми,
прегръщай ме във вчерашната зима.

Искай ме, каквато съм,
искай ме, защото съм,
искай ме, когато и да е,
искай ме до себе си...

17/04/2012, град Варна

Благодаря си!

Благодаря за грижата и топлината,
Благодаря за часовете бдение,
Благодаря за любовта и за храната,
Благодаря за цялото търпение...

Благодаря ти, че те има,
Благодаря ти, че си с мен,
Благодаря ти, че летиме
ден след ден след ден...

Благодаря на себе си за всичко,
Благодаря си за света,
Благодаря на себе си за цялото,
Благодаря! Благодаря! Благодаря!

09/05/2012, град Варна

Войнът

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили даже да затвори очи. Не иска да се спре нито за миг. Ако остане сам със себе си, ще умре.. от мъка, че е сам и самотен, че е уморен и изтерзан от бързане, че битките са го оставили без дъх, без цвят, без въздух, че няма сили да яде дори.

Войнът в мен не иска да заспи. Няма сили да затвори очи. Ако ги затвори, ще види всички ужаси, които причинява, всички трупове, осеяли полетата на света, всички изкормени тела и разсечени глави.

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили дори да затвори очи. Боклукът на вечния ход на смъртта - осеяните с трупове и кръв земни недра. Всичката тази ужасна воня - и вътре, и вън, без спомен за болката.

Сърцето на война вътре в мен е като в метална кутия затворено в мен. И болката, и мъката, и тежестта - те нямат нищо общо с реалността. Илюзията е там сякаш безкрайна тъма, в която ужасите на смъртта разлагат своите тела.

Войнът в мен е ужасно уморен. И мръсен, и дрипав от битки и път, и сам, и самотен, и учуден дори. "Как стана всичко така изведнъж? Кога ги убих? Кога ги сразих? Кога настана тази тишина?"

Войнът във мен иска прегръдка и малка целувка дори.

12/03/2012, град Варна

Трактат за мъката

Мъката прорязва тишината и като огнен връх на запалена цигаря прогаря сърцето ми.
Мъката тече по пропукания улук на надеждата и удавя вярата ми.
Мъката посещава съня ми и търси скривалище в спящото ми съзнание.
Мъката изсипва цялата си отрова от натрупани разочарования върху душата ми.
Мъката мрази смеха ми и в същото време го търси като маска на болката си.
Мъката споделя желанието си за отмъщение в малките забравени улици на несигурността.
Мъката сякаш губи своя край, когато дойде осъзнаването, че сама съм си я причинила. Цялата...

16/03/2012, град Варна

Животът

Животът е миг, спасение, трепет и болка дори.
Животът е филм, театър, изложба и още мечти.
Животът е вечен и тленен и смислен почти.

Животът е някъде там и вътре във мен.
Животът на сън е пак сякаш наяве роден.
Животът ми вечен и истински в мен.
Животът на всички в един е роден.

Животът, морето и други неща.
Животът, небето и аз във нощта.
Животът и аз ей така.

16/03/2012, град Варна

Каляска

паваж. и маса на паветата. и кана със кафе.
фонтан. и къпещи се гълъби. и падащи пера от небесата.
два стола. вплетени един във друг. и слънце, много слънце над туристите объркани.
и двама души във прегръдка вечна, усещащи туптящото сърце на вечността.

23/02/2012, град Варна

Изгубих се

сама. стол. маса. ваза със цветя.
навън е слънце. вътре мрак.
навън е мрак в очите й.
перде. мъгла от цветове и везани цветя.
лице без израз и емоция. лице без трепет.
черупка, търсеща спокойствие. и тишина.
изгубих се във себе си. изгубих се.

23/02/2012, град Варна

Честит Рожден Ден

"Здравей."

Липсваш ми.

"Честит Рожден Ден!"

Прегръщам те.

"Всичко най-хубаво."

Обичам те ли започва да се стича от очите ми?

"Как си?"

Аз как ли съм. Май съм добре. Какво още за мен? Нищо, всъщност... Ти ми кажи.

"Добре ли си?"

Кое? Как? Защоооо? Дано...
Целувам те по слепоочията.

"Лека нощ. До скоро."

Ставам. Взимам си душ. Мия си зъбите. Лягам си. Мисля за теб. Липсваш ми. Липсваш ми някакси. Никакси някакси. Все едно не се познаваме вече. Ти мен - аз теб. Чужди сме. Дружбата. Какво ли е? Няма я. Дали?
Спя. Сънувам. Ти. Аз. Гора. И сандвичи. Мравки. Листа. Цветове. Много цветове. Истини. Истории. Измислици. За смях. Смях. Погледи. Пауза. Поема.
Поема ли? На къде ли поема? Ти на къде пък сега поемаш? А аз? Всеки по пътя си. Всеки със себе си. Един без друг. Животът ни. Животите ни. Различни са. Поемат. Нанякъде. Наникъде нанякъде.

"П.П. Лиспваш ми. Прегръщам те. Честит Рожден Ден!"

20/02/2012, град Варна