Untitled

Когато те захлюпи на времето вълната,

когато никой свой не срещаш в тъмнината,

когато сам усещаш на смисъла тъгата,

тогава не унивай, а с пламенно сърце

извикай с цяло гърло, във себе си поне,

"Аз съм това и на Живота съм дете!"

21.09.2022 г.

поетите

Поетите по пътя си не срещат

Съдбата си, прегърбена на две,

А как желаят истински да могат

Две думи с нея да сплетат с ръце.

Поетите по пътя си те срещат

И грозното, и пошлото, и всичко,

А как бленуват, как бленуват те

Със думи сивото в красивото да е.

Поетите по пътя срещат те

Жени, мъже, деца, измамна група,

Съдбата, уж, събрала ги е там,

Желанието май привидно общо,

А те, незнайно 'що, вървят насам,

А аз, поетът, по един ги сещам

И думи... нямам... даже две...

септември

Септември е пясък, и писък, и песен, и плач,

Септември е полъх, и повей, и плод,

Септември е порив, и план,

Септември е есен...

02.09.2022 г., град Варна