Съдбата си, прегърбена на две,
А как желаят истински да могат
Две думи с нея да сплетат с ръце.
Поетите по пътя си те срещат
И грозното, и пошлото, и всичко,
А как бленуват, как бленуват те
Със думи сивото в красивото да е.
Поетите по пътя срещат те
Жени, мъже, деца, измамна група,
Съдбата, уж, събрала ги е там,
Желанието май привидно общо,
А те, незнайно 'що, вървят насам,
А аз, поетът, по един ги сещам
И думи... нямам... даже две...
Няма коментари:
Публикуване на коментар