неделя, юли 12, 2020

...

Човече, замълчи!
Душата ти крещи
На порива ти вечен
За сила и пари!

Човече, замъчи.
Сърцето ти пищи,
Не може още дълго
Лъжата да търпи.

Човече, замълчи...
Умът си ти поспри,
Очите притвори,
Молбата чуй ми ти...

Тъй силно вятърът ехти
През полъха на твойте мисли
Усещам страдащата ти снага
Ела, влез, идвай у дома!

вторник, юни 16, 2020

На В.

Липсва ми дружбата ни. Липсва ми. Знам, че това излияние може да те прогони още по-надалеч. Но искам да остана вярна... на себе си. Защото ако продължа да мълча, ще стана лъжлива, неистинска, друга. А ти не би ме разпознал като друго. Ти си моите устои. Все това повтаряше. Ти си моята мярка за реалност. Моята проверка на истинността. Как да продължавам да съм истинска, ако продължавам да мълча, а искам да крещя. Да ти крещя. Къде изчезна? Къде се изгуби? Къде си?... Кой си? Кой си ти? Кой си сега, когато говориш с мен. Блед, размазан опит за реалност, невъзможен да бъде описан, обрисуван, докоснат. Та аз не те чувам, не те усещам, не те виждам. Кой си ти? Кой си във всеки един ден от ежедневието си, в което симулираш нормалност. Норма. Норма... Чия? Твоята? Не вярвам! Не ти вярвам!!! Никога това съществуване не е било твоя цел, смисъл, верую. О да, тя любовта променя. Така е! Променя и развива, разгръща и добавя стойност към най-ценните ни, истински и дълбоко изконни ноти на музиката, на която танцува душата ни. Това, което ни променя до неузнаваемост, така че дори и ние самите да забравим кои сме - това не е любов, драги мой. Това е друго. И ти го знаеш. И тя го знае. Ама си играете. Играйте си. И вашата игра има поука. И резултат... Обеща ми, че ще бъдеш щастлив. Сега ми обещай, че ще разбереш какво всъщност е твоето щастие. Обещай ми! Даже, не! Не на мен! На себе си обещай. Отиди някъде в гората, която толкова много обичаш и когато си най-сам, със себе си останал, вземи и свали тази норма, в която си се облякъл и гол застани пред съвестта си и си дай дума, мъжка дума, човешка дума, че ще разбереш какво е твоето щастие!

понеделник, юни 15, 2020

The boy who talks with the Sea

Summer days
And rainy noons
Windy skies
And boys with tunes...

понеделник, юни 01, 2020

И винаги...

И винаги ще има пролет
И винаги цветята ще цъфтят
И винаги като във птичи полет
Един със друг ще среща ни светът

И винаги ще има лято
И винаги пчелите ще жужат
И винаги като със нещо свято
Ще се разделяме - сърцата ще кървят

И винаги ще има есен
И винаги листата ще шумят
И винаги като в омайна песен
По стъпките ни бляновете ще вървят

И винаги ще има зима
И винаги снегът ще ни покрива
И винаги като в прегръдка сива
Притихнал всеки сам в тишината ще заспива...

вторник, май 12, 2020

Понякога тъгата идва изведнъж...

Понякога тъгата идва изведнъж.
Стоя си на дивана с мисъл тъй приятна
и се изгубвам като капка в летен дъжд.
И, ето, тя връхлита ме със тежест необятна.

Понякога тъгата идва изведнъж.
Изважда всякакви емоции дълбоки
и образи на хора, знайни някогаж,
разхвърля спомени във всичките посоки.

Понякога тъгата идва изведнъж.
Не съм очаквала, тъй тихо съм стояла,
застинала в безвремието си като в колаж,
а тя тъй идва, че от болка бих крещяла.

Понякога тъгата идва изведнъж.
Не мога повече аз образа ти да тая.
В сърцето ми ти дупчици прогаряш
и те през сълзите в очите ми струият..

09/05/2020 г., гр. Варна