Момчето, с което съм себе си

Има прегръдки, в които сме у дома.
Дори и в съня.

Има хора, с което сме себе си.
Винаги.
Дори и далече да са.

И има чувства, които ни правят Човеци.
И топлят отвътре.
А ние стопляме другите.
И те са завинаги.

6 декември, 2023 г.

на Дякона

Вървеше и пееше
и нозете му боси
уверено стъпваха
и хората будеха
и в сърцата им влизаше
навътре,
навътре,
там,
дето е най-тъмно,
с истината нетленна
на святата мисия
и непреклонната вяра
в бъдещото спасение

Вървеше и пееше
и нозете му боси
уверено стъпваха
и врага плашеха,
онзи враг,
дето отвътре
във всеки живее,
и на душите говореше
непреходно,
за справедливост човешка
на святата мисия
и голата вяра
в бъдещото спасение

Вървеше и пееше
и нозете му кървави
по земята напукана
кървава диря оставяха
и прахта й разпръскваха,
и напреде го носеха
напреде
летеше
със силата мощна
на святата мисия
и непреклонната вяра
в бъдещото спасение
днес...

18.02.2023, гр. Варна

Untitled

Когато те захлюпи на времето вълната,

когато никой свой не срещаш в тъмнината,

когато сам усещаш на смисъла тъгата,

тогава не унивай, а с пламенно сърце

извикай с цяло гърло, във себе си поне,

"Аз съм това и на Живота съм дете!"

21.09.2022 г.

поетите

Поетите по пътя си не срещат

Съдбата си, прегърбена на две,

А как желаят истински да могат

Две думи с нея да сплетат с ръце.

Поетите по пътя си те срещат

И грозното, и пошлото, и всичко,

А как бленуват, как бленуват те

Със думи сивото в красивото да е.

Поетите по пътя срещат те

Жени, мъже, деца, измамна група,

Съдбата, уж, събрала ги е там,

Желанието май привидно общо,

А те, незнайно 'що, вървят насам,

А аз, поетът, по един ги сещам

И думи... нямам... даже две...

септември

Септември е пясък, и писък, и песен, и плач,

Септември е полъх, и повей, и плод,

Септември е порив, и план,

Септември е есен...

02.09.2022 г., град Варна