четвъртък, април 12, 2012

Войнът

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили даже да затвори очи. Не иска да се спре нито за миг. Ако остане сам със себе си, ще умре.. от мъка, че е сам и самотен, че е уморен и изтерзан от бързане, че битките са го оставили без дъх, без цвят, без въздух, че няма сили да яде дори.

Войнът в мен не иска да заспи. Няма сили да затвори очи. Ако ги затвори, ще види всички ужаси, които причинява, всички трупове, осеяли полетата на света, всички изкормени тела и разсечени глави.

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили дори да затвори очи. Боклукът на вечния ход на смъртта - осеяните с трупове и кръв земни недра. Всичката тази ужасна воня - и вътре, и вън, без спомен за болката.

Сърцето на война вътре в мен е като в метална кутия затворено в мен. И болката, и мъката, и тежестта - те нямат нищо общо с реалността. Илюзията е там сякаш безкрайна тъма, в която ужасите на смъртта разлагат своите тела.

Войнът в мен е ужасно уморен. И мръсен, и дрипав от битки и път, и сам, и самотен, и учуден дори. "Как стана всичко така изведнъж? Кога ги убих? Кога ги сразих? Кога настана тази тишина?"

Войнът във мен иска прегръдка и малка целувка дори.

12/03/2012, град Варна