вторник, март 31, 2009

Когато приятелството си замине

Боли, когато загубиш приятел. И мен ме боля днес. И аз изпитах болката от загубата на близък, преди да съм го загубила като близък. Човек, с когото все още съм на една ръка разстояние в мислите си. Човек, който в главата и душата си ми остава близък. Човек, за когото ще вярвам, че е моят барометър за нормалност. Трудно е, но не е страшно, защото го направих в името на щастието. По-добре е така. Желанието, и моето, и неговото, неизказаното желание, за запазване на ценното в животите ни, на това, което е градивно и истинско. Истинско сега и тук. Градивно тук и сега. Приятелството ни ще остане там и тогава. Беше хубаво. Беше...

31/03/2009, град София

вторник, март 24, 2009

Being honest...

И тя отново се събуди в прегръдките на несигурността. И отново потърси вината някъде другаде, а не в себе си. И отново умората я повали и тя потъна в мрака, без самата да знае защо. Една реплика, едно промърморване в тъмното, едно намръщване и за нея това бе отговор на много нереалистични и тъжни въпроси, изпълващи съзнанието й. Не виждаше никакво решение на текущата ситуация - все повече и повече се затягаше примката около нея и тя не можеше да излезе, да си почине, да заспи без да сънува работни проблеми и неизказани притеснения. Единствената й надежда бе в слънцето, което озаряваше нейната пролет. Дано това слънце остане по-дълго там над нея, пазейки я...

24/03/2008, гр. Варна

Есенни листа в косите

Пролетта идва неусетно и прелива плавно в лятото с есенни листа в косите...

24/03/2009, гр. Варна

понеделник, март 23, 2009

Хм

Щастието днес е вчерашното пожелано щастие утре...

23/03/2009, гр. Варна

сряда, март 11, 2009

На Слънчевия лъч, огряващ моята пролет

Малки капчици роса по скулите. Една голяма въздишка. Поглед отправен навътре. С този образ живееше той всеки миг от този летен ден. Вчера дъждът навън не спираше. Безспирен, безкраен, подскачащ, дразнещ, ту намаляващ, ту бърз като мисъл. Чадърите се блъскаха весело един в друг, никой не обръщаше внимание на другите, всеки обръщаше внимание на Другия. Смях, плач, закачки, прегръдки на страст и на съчувствие се редуваха, срещаха и разделяха. Това бе последният пролетен ден. Колебанията, преструвките, несигурността спираха дотук. Какво да облека? Дали ще е топло? Дали ще вали? А чадърът къде ли е? Всичко това бяха въпроси от миналото. Пред него стоеше едно лято. Нямаше и помен от вчерашния мъгляв ден, нито миг от пролетта. Лятото дойде неочаквано, а твърдят, че старостта идвала така. Дали е вярно? Само сезоните могат да се сменят неусетно. Ето и това лято нахлу в живота му с един полъх – ни повече, ни по-малко. Мъчно му беше за онези капчици роса и за вглъбеността, за възможността спокойно да се разхожда сред нацъфтели дървета и да вдишва неусетно аромата им, на всички тях, без обяснение, без замисляне, без скорост. Безгрижието. Забързани, потни, работещи хора препускаха край него, пеш, в коли, на колелета, избягвайки досег един с друг, влизащи в досег само с близките си. Нямаше край – това бе лятото, а уж е време за почивка. Това са глупости – есента е най-благоприятният сезон за релаксация. Ранната есен със знойните си обеди и хладните си нощи, в които се нуждаеш най-силно от прегръдка. Не, той не трябва да мисли за това. Много път има още, та лятото току-що дойде. Това не е любимият му сезон. Да можеше вечно да е пролет... Но той няма избор, отправен пред него. Земята се върти и той заедно с нея обикаля, здраво закрепен за повърхността й, дори и да не иска да се подчинява на тези закони, измислени, поставени, от други, от друг, от кого? Една догаряща цигара на бордюра до него, повей на красив парфюм, идващ от отсрещната страна на улицата, а там е споменът за една позната жена. Къде ли отидоха всички? И той запали цигара, въздъхна дълбоко и пеш закрачи с тълпата напред с убеждението, че вече е на мястото си. Отново там. Лятото може и да му се хареса.

С обич

12/03/2008, гр. Варна

вторник, март 10, 2009

Глезла

Малките глезотийки, които човек си позволява, показват колко всъщност държи на себе си...

10/03/2009, гр. Варна

Just a thought of mine

Life is full of colours - why do we always see it in black and white?

началото на 2009та, гр. Варна