И тя отново се събуди в прегръдките на несигурността. И отново потърси вината някъде другаде, а не в себе си. И отново умората я повали и тя потъна в мрака, без самата да знае защо. Една реплика, едно промърморване в тъмното, едно намръщване и за нея това бе отговор на много нереалистични и тъжни въпроси, изпълващи съзнанието й. Не виждаше никакво решение на текущата ситуация - все повече и повече се затягаше примката около нея и тя не можеше да излезе, да си почине, да заспи без да сънува работни проблеми и неизказани притеснения. Единствената й надежда бе в слънцето, което озаряваше нейната пролет. Дано това слънце остане по-дълго там над нея, пазейки я...
24/03/2008, гр. Варна
24/03/2008, гр. Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар