Untitled

Когато те захлюпи на времето вълната,

когато никой свой не срещаш в тъмнината,

когато сам усещаш на смисъла тъгата,

тогава не унивай, а с пламенно сърце

извикай с цяло гърло, във себе си поне,

"Аз съм това и на Живота съм дете!"

21.09.2022 г.

поетите

Поетите по пътя си не срещат

Съдбата си, прегърбена на две,

А как желаят истински да могат

Две думи с нея да сплетат с ръце.

Поетите по пътя си те срещат

И грозното, и пошлото, и всичко,

А как бленуват, как бленуват те

Със думи сивото в красивото да е.

Поетите по пътя срещат те

Жени, мъже, деца, измамна група,

Съдбата, уж, събрала ги е там,

Желанието май привидно общо,

А те, незнайно 'що, вървят насам,

А аз, поетът, по един ги сещам

И думи... нямам... даже две...

септември

Септември е пясък, и писък, и песен, и плач,

Септември е полъх, и повей, и плод,

Септември е порив, и план,

Септември е есен...

02.09.2022 г., град Варна 

Повей

Във нечии очи да си красива

И нечие сърце да те жадува,

Умът на някого теб точно да цени,

А дланите му да трептят за тебе.

Да се огледаш в нечии очи

И себе си да видиш цялата

С болката и мъката и сянката

Със силата и смисъла и ангела.

Красива да си в нечии очи

И невъзможно да е туй стенание,

Бърз порив като нощен бриз уханен

И стон сподавен на скала в морето.

В нечии очи да се огледаш 

Да се изгубиш в кротостта на погледа

И плахостта ти да изпълни стаята

И вятърът да затанцува...

Да си красива в нечии очи,

В косите ти да иска да се скрие

И тебе да желае... да целуне -

Нетраен порив като стъпка в пясъка...

28/07/2022 г.