Момчето, с което съм себе си

Има прегръдки, в които сме у дома.
Дори и в съня.

Има хора, с което сме себе си.
Винаги.
Дори и далече да са.

И има чувства, които ни правят Човеци.
И топлят отвътре.
А ние стопляме другите.
И те са завинаги.

6 декември, 2023 г.

на Дякона

Вървеше и пееше
и нозете му боси
уверено стъпваха
и хората будеха
и в сърцата им влизаше
навътре,
навътре,
там,
дето е най-тъмно,
с истината нетленна
на святата мисия
и непреклонната вяра
в бъдещото спасение

Вървеше и пееше
и нозете му боси
уверено стъпваха
и врага плашеха,
онзи враг,
дето отвътре
във всеки живее,
и на душите говореше
непреходно,
за справедливост човешка
на святата мисия
и голата вяра
в бъдещото спасение

Вървеше и пееше
и нозете му кървави
по земята напукана
кървава диря оставяха
и прахта й разпръскваха,
и напреде го носеха
напреде
летеше
със силата мощна
на святата мисия
и непреклонната вяра
в бъдещото спасение
днес...

18.02.2023, гр. Варна