Кръвта вода на става! И как ми липсва някой, който почти не познавах. И как ми липсва някой, който си мисля, че познавах добре. И как ми се иска да знам повече и да разбирам повече и да приемам повече и да обичам повече. Дали ще мога?! Някога?! Отново... Липсваш ми... Липсваш ми... И колкото и мъничък да е светът ми в очите на онази сила ненадмината и непобедима, аз искам да знам, че мога да бъда в него, както ти си била и както ти си бил...Липсвате ми...
17/02/2010, град Варна
