понеделник, септември 12, 2011

***

There is no point in dreaming around. Discipline is what you need. No matter the facts around discipline is what you need. Patience, tolerance, dynamics.... Discipline is what you need. There is no place for tears or for sorrow. Discipline is what you need. Fuck it all, fuck off everybody. Discipline is what you need. Fuck the discipline. Love is all you need...

12/09/2011

събота, юли 02, 2011

Всеки

Всяка мисъл е материя,
всяко действие - желание,
всеки жест - сподавен зов.

Всяка глътка - нямо откровение,
всяко вдишване - живот,
всеки поглед е спасение.

Всяка дума е любов,
всяко милване - съдба,
всеки миг е сбъднат сън.

02/07/2011, град Варна

Назад... Дали?!

"Няма връщане назад" си мислеше тя и очакваше най-лошото. Уплахата в нея бе неописуема. Тя се страхуваше от чувствата си, от себе си, от него. Не знаеше къде ще свърши всичко. Къде и с кого. Как можа да се появи толкова неочаквано в така объркания й свят, в момент, в който и самата тя не знаеше коя е. А той стреляше толкова точно - "бъди себе си с мен" й каза и си тръгна, оставяйки я да се чуди какво се случва със сърцето й. Никой никога досега не бе искал от нея да бъде себе си. Всички искаха тя да е удобна, работлива, послушна, прилична, любезна, дискретна, деликатна, умна, възпитана... Списъкът е неописуемо дълъг. А той, той просто я харесваше, без дори да я познава. Бе се смял на шегите й, шеги, които тя не смееше да изрече пред други, защото бяха груби. Тя бе стояла боса пред него на мръсния килим и той дори не се сети да й спомене за мръсотията, настинката, липсата на хигиена. Колко различно бе всичко. "Бъди себе си с мен, а аз ще се опитам да бъда себе си с теб... и готово". Толкова лесно изглеждаше всичко. Толкова простичко и истинско. Нямаше нужда от преструвки. Нямаше нужда от думи. Никакви. Лесно, все едно се познаваха цял живот. Той разбиваше на парчета всичките й вярвания за самата нея - всичко, което й пречеше да бъде себе си. Не го интересуваше дали тя вика, а тя обичаше да крещи, дали пее, а тя пееше фалшиво, дали се смее на висок глас, а тя обожаваше да се смее с цяло гърло. "Това е тя и е прекрасна, защото е себе си. Аз мога всичко с нея до себе си и тя може всичко с мен до нея. Нямаме нужда от повече."

И нямаше връщане назад. Дори и да бе болезнено, това бе вярното. За нея. И за него. Докогато... Ако...

02/07/2011, град Варна

понеделник, февруари 21, 2011

Изборът

Когато си мисля, че не знам точно какво искам и кое ще е най-правилното решение за мен, се оставям на съдбата да реши и именно тогава за мен стават най-големите чудеса, защото Съдбата някакси успява да разбере какво наистина иска сърцето ми и кое е най-правилното... Благодаря!

21/02/2011, град Варна