05/08/2011

Thank you for the love and the support...
Thank you for the life that matters...
Thank you, dear...
For your Being...

05/08/2012, it matters, it really does...

Илюзия

Тя влезе в магазина за обувки. Беше нарамила ниското си самочувствие на една страна, на другото рамо беше увесила съмненията в собствените сили, а под мишница беше понесла липсата на увереност. Попревита от тежестта им, но с желание да се порадва на малко красота, тя оглеждаше щандовете, захласната от магията на обувките. Така омагьосана, въобще и не забеляза как се сблъска с Нея. Вдигна леко виновната си глава и остана втрещена - насрещa стоеше много нежна и блага жена, стройна и волна, някак магична, красива... Двете изрекоха "извинете" едновременно. В този миг тя осъзна, че се гледа в огледалото...

2/08/2012, град Варна

П.П.

Малко водно конче блестеше на шията й и й напомняше за свободата. Но не за свободата на хората, а за тази на водните кончета. Онази свобода, в която нямаше нищо друго освен нея самата, в която нямаше нужда от думи, в която всичко беше ясно...

Той се приближи бавно и поиска да седне до нея. Само поиска, не го направи. Нейният рицар без доспехи. Беше ги продал, за да си купи храна и малко свещи. Искаше да й е романтично. На нея и на малкото й водно конче.

Тя не можеше да обича и той го знаеше. Знаеше го, но му се искаше да не е вярно, за да има причина да остане с нея. Какво да прави иначе до жена без сърце. Той не знаеше, че тя го беше продала, за да му откупи доспехите обратно...

02/08/2012, град Варна