П.П.

Малко водно конче блестеше на шията й и й напомняше за свободата. Но не за свободата на хората, а за тази на водните кончета. Онази свобода, в която нямаше нищо друго освен нея самата, в която нямаше нужда от думи, в която всичко беше ясно...

Той се приближи бавно и поиска да седне до нея. Само поиска, не го направи. Нейният рицар без доспехи. Беше ги продал, за да си купи храна и малко свещи. Искаше да й е романтично. На нея и на малкото й водно конче.

Тя не можеше да обича и той го знаеше. Знаеше го, но му се искаше да не е вярно, за да има причина да остане с нея. Какво да прави иначе до жена без сърце. Той не знаеше, че тя го беше продала, за да му откупи доспехите обратно...

02/08/2012, град Варна