Свят...

Посветено на всички дъщери

И Господ да те пази, дъще моя,
От бурите на този свят човешки,
незнаещ ни посока, ни причина,
за своя мъничък живот назаем.

Пазар е сякаш нашето присъствие.
Душа-назаем, казват, носим...
Не вярвам в тез брътвежи на земляните -
аз искам вечността да опозная.

Нима не е в това и смисълът,
на всичките ни часове Живот?
На фона на Безкрая като мравки сме,
вървящи сред един огромен свят.

Все Истината търсим сред лъжите,
но не като игла в купа сено,
а като в карта на небето нощем,
обсипана с безрой мечти.

И всяка свети и ти казва "Тук съм",
но твоята една е... и това е.
Не, няма повече от миг между тях горе,
а долу е безкрайно разстояние.

И да, объркани са мислите човешки,
все питащи дали и ние светим?
Защото Свят ли е светът ни, Господи,
И Свято нещо има ли между ни?

И нека Бог те пази, дъще моя,
От бурите на този Свят човешки.
Защото зима е навън и студ владее,
но... нека... във душата ти е песен.

25/12/2019, град Варна

Ситония

Пясък, слънце и трева
и навсякъде вода.
Ивица като шезлонг -
ситен рачешки заслон.

Пълен там светът е с чудеса,
пълен с радости и красота.
А усмивките не слизат от лицата,
Сияят ярко като звезди в небесата.

Всяка мисъл там е откровение,
всяко действие - едно спасение
от сивото и натежало ежедневие
на вечно бързащо човешко притеснение.

Силен поривът е за уединение
И не самота, а блажено удовлетворение
носи досегът с тази красота,
рисувана от Божествена ръка.

Пясък, слънце и трева
и навсякъде вода.
Рай това е за света...

22/12/2019, гр. Варна

Бос

Вървеше и пееше
Песента на душата си.
Смело пристъпваше,
всеки се чудеше...

Вървеше и пееше
Песента на сърцето си,
Силно, уверено,
всеки се вслушваше.

Вървеше и пееше
Песента на телата ни -
това го разбирахме,
всеки се включваше.

Пееше, пееше, пееше...
песните другиму!
Всеки откликваше -
всички му пляскаха.

Вървеше и пееше
Песента на телата ни -
това му бе чуждо,
себе си търсеше.

Вървеше и пееше
Песента на сърцето си.
Усещаше устрема -
все по-близко, по-топло.

Вървеше и пееше
Песента на душата си.
Себе си беше
Гол, Бос и Истински...

19/12/2019, град Варна

Раздялата

Раздялата е опитност човешка.

Раздялата невинаги е смърт.

Раздялата на ценности е тежка.

Раздялата... Тя винаги е път...

И няма нищо след раздялата освен сълзи,

Сълзи и спомени за други, по-различни дни,

Протягащи ръце за още сила,

Към връзката, останала безсилна.

Раздялата е опитност житейска.

Раздялата - тя винаги е път.

Раздялата, каквато и да е, е тежка.

Раздялата, тя винаги е смърт!

9.12.2019, град Варна