Свят...

Посветено на всички дъщери

И Господ да те пази, дъще моя,
От бурите на този свят човешки,
незнаещ ни посока, ни причина,
за своя мъничък живот назаем.

Пазар е сякаш нашето присъствие.
Душа-назаем, казват, носим...
Не вярвам в тез брътвежи на земляните -
аз искам вечността да опозная.

Нима не е в това и смисълът,
на всичките ни часове Живот?
На фона на Безкрая като мравки сме,
вървящи сред един огромен свят.

Все Истината търсим сред лъжите,
но не като игла в купа сено,
а като в карта на небето нощем,
обсипана с безрой мечти.

И всяка свети и ти казва "Тук съм",
но твоята една е... и това е.
Не, няма повече от миг между тях горе,
а долу е безкрайно разстояние.

И да, объркани са мислите човешки,
все питащи дали и ние светим?
Защото Свят ли е светът ни, Господи,
И Свято нещо има ли между ни?

И нека Бог те пази, дъще моя,
От бурите на този Свят човешки.
Защото зима е навън и студ владее,
но... нека... във душата ти е песен.

25/12/2019, град Варна