Sides of Love

Some people are blessed to be able to love many times, others are cursed to be in love just once...

19/09/2009, the town of Varna

Being honest...

И тя отново се събуди в прегръдките на несигурността. И отново потърси вината някъде другаде, а не в себе си. И отново умората я повали и тя потъна в мрака, без самата да знае защо. Една реплика, едно промърморване в тъмното, едно намръщване и за нея това бе отговор на много нереалистични и тъжни въпроси, изпълващи съзнанието й. Не виждаше никакво решение на текущата ситуация - все повече и повече се затягаше примката около нея и тя не можеше да излезе, да си почине, да заспи без да сънува работни проблеми и неизказани притеснения. Единствената й надежда бе в слънцето, което озаряваше нейната пролет. Дано това слънце остане по-дълго там над нея, пазейки я...

24/03/2008, гр. Варна

I are - the parallel world of mine

Tя стоеше до прозореца, подпряна на бюрото, с поглед някъде напред, изпълнен с нищото. Не, не в нищото, а с нищото. Онова голямо и неопределено на цвят състояние, изпълващо погледа. Нещо като неизвестното, но не съвсем. Защото нищото не е нещо, а по-близко до някой. То има силата на човек, който унищожава, дори и с една дума, красивото, убива надеждата, изтънява любовта. Най-лошото е, обаче, че нищото е безмълвно. То я убиваше малко по малко с мълчанието и самотата, които й налагаше като зъл учител, изискващ, но не даващ. То се появи в живота й много отдавна, в един ден, изпълнен с аромат на канела. Хората обичат канелата, но не и тя. А нищото точно така дойде - с прах с мирис на канела. Но това е една друга история. История, в която тя вярваше, че всичко е писано и така или иначе нещата ще се случат. Оставяше се на течението и именно това течение я обвърза с взимането на решения, които допуснаха нищото в живота й. В сърцето й. В ума й. Сега тя стоеше до прозореца, подпряна на бюрото, с поглед някъде напред, изпълнен с ... мислите. Да, животът й бе низ от моменти, които са предварително подбрани, си мислеше тя, но не е ли по-вероятно човек да притежава набор от карти, не безкраен брой, но все пак не една, от които трябва да избира най-добрата. Да, точно така, важното е да си изиграе добре картите... Но сякаш има и още нещо. Какво се случва, когато избере определена карта, когато вземе едно, а не друго решение. Тогава пътят на живота й ще я отведе в една посока, а останалите в шепата й карти ще бъдат заменени с други, различни, такива, които ще имат значение за следващото й решение и така нататък. Но какво ли се случва с останалите карти? Нищо не се губи в природата, казват хората. Тогава, ако се избере друга карта? Ако се направи друг избор? Тогава... тя би тръгнала по нов, различен път, който ще й даде нов набор от карти в ръката. Карти, които ще определят част от живота й нататък и след това от избора измежду новите ще се определи как продължава вси... И тя се представи тази огромна карта на живота си, съдържаща всички кръстопъти, на които е била, всички големи решения, които е взела и техните алтернативи. Представи си какъв живот би водила при другия избор и как би изглеждала. Ами ако... Ако само за миг си представим, че това й аз и другото й аз, поело по другия път, могат да съществуват едновременно, че реалностите са повече от една и онова...онова за паралелните светове е вярно. И тогава на нея изведнъж й стана по-леко, по-спокойно и се усмихна. Тя знаеше, че някъде там е щастлива с избора си. За един миг си предстaви всичко, което може, което всъщност е, и как с всяко взето до момента решение, тя е разгърнала картата на настоящите си... Нищото вече го нямаше...

последните дни на 2008, гр. Варна