Wisdom...

Knowledge comes, but wisdom lingers. I know a lot, but I am not wise at all. When will I be wise? Will there be such a time in my life I will be able to say to myself: 'You are wise now. Bravo!'?

30/11/2009, the town of Varna

Малките битки

Малките битки в живота ми не са от значение за световния мир, глобалното затопляне, глада в Африка. Не са най-важнотот нещо на света. Ама никак. Не са най-важното нещо дори и в моя свят. Но са битки, от които излизам понаранена, поумняла, по... Не искам да се случват. Не ги харесвам. И себе си не харесвам в тях. Но ги има. Понякога. И се случват неочаквано и без предупреждение. Като малки изпитания на пътя. Като тестове на съдбата, която очаква от мен някакво развитие и, докато не дам подобаващите резултати, явно няма да мога да продължа напред, а ще стоя на едно и също място, без значение как бързо минават годините, в колко обиколки около слънцето взимам участие и как хората около мен се превръщат в благороден метал.

30/11/2009, град Варна

A monologue between me and myself

Who left?
He left...
Why?
Because...
Are you afraid?
Yes... I am... very much...
What of?
I don't know...
Is that so?
Maybe...

11/11/2009, the town of Varna

Синове

Всеки мъж е нечий син, син на майка, чиято ценност е неговото добруване, чиято мисъл е, че никой друг не би могъл да се погрижи така за него, както тя самата, дори и той да е станал вече мъж...

07/11/2009, град Варна

Мъничко момиче

У мен живее мъничко момиче,
едно такова малко и добро,
все търси в другите мъниче,
и скришом теб поглежда то.

И себе си приема за мъниче,
само във времето застинало,
а няма кой да каже на това момиче
расти и винаги бъди добро.

по някое време през дългия октомври, град Варна, по време на едно пътуване в 118 към дома

Светлините и чистачките

Не е ли факт, че светлината е в началото,
не вярваме ли в нейното величие,
и как естествена изглежда единствена отпред,
и със чистачките, във мъничките капки на прозореца, една е, а изглежда хиляди...

03/10/2009,ИКЕА...

За булките и хората

Едно древно поверие по нашите и съседските земи гласи, че ако две булки се видят, може местата им да се разменят и всяка да влезе в тялото на другата. Затова винаги сред тълпата сватбари има някой, който подава главица над другите веселяци и зорко следи за други булки и като сурикатче надава вой, ако зърне такава. Много добре са го замислили за булките. Много добре. Как обаче се случват нещата за онези изрекли своя обет не на глас, а в душата си, скрито, тайно, мълчаливо, онези, които са се обрекли на един мъж без помощта на брачния служител, онези, които са съпруги и тялом, и духом, но не по закон... Защо няма до всяка една девойка, готова да се отдаде за цял живот по един пазител, който да внимава да не би да стане някоя размяна. Размените, по мое мнение, могат да станат независимо от подписа и брачното свидетелство. А болката, да болката... Нима няма болка там, където няма булка?! Нима болката в безбрачие не е също толкова голяма?!

03/10/2009, ИКЕА...