У мен живее мъничко момиче,
едно такова малко и добро,
все търси в другите мъниче,
и скришом теб поглежда то.
И себе си приема за мъниче,
само във времето застинало,
а няма кой да каже на това момиче
расти и винаги бъди добро.
по някое време през дългия октомври, град Варна, по време на едно пътуване в 118 към дома
Няма коментари:
Публикуване на коментар