Едно древно поверие по нашите и съседските земи гласи, че ако две булки се видят, може местата им да се разменят и всяка да влезе в тялото на другата. Затова винаги сред тълпата сватбари има някой, който подава главица над другите веселяци и зорко следи за други булки и като сурикатче надава вой, ако зърне такава. Много добре са го замислили за булките. Много добре. Как обаче се случват нещата за онези изрекли своя обет не на глас, а в душата си, скрито, тайно, мълчаливо, онези, които са се обрекли на един мъж без помощта на брачния служител, онези, които са съпруги и тялом, и духом, но не по закон... Защо няма до всяка една девойка, готова да се отдаде за цял живот по един пазител, който да внимава да не би да стане някоя размяна. Размените, по мое мнение, могат да станат независимо от подписа и брачното свидетелство. А болката, да болката... Нима няма болка там, където няма булка?! Нима болката в безбрачие не е също толкова голяма?!
03/10/2009, ИКЕА...
03/10/2009, ИКЕА...
Няма коментари:
Публикуване на коментар