вторник, март 31, 2009

Когато приятелството си замине

Боли, когато загубиш приятел. И мен ме боля днес. И аз изпитах болката от загубата на близък, преди да съм го загубила като близък. Човек, с когото все още съм на една ръка разстояние в мислите си. Човек, който в главата и душата си ми остава близък. Човек, за когото ще вярвам, че е моят барометър за нормалност. Трудно е, но не е страшно, защото го направих в името на щастието. По-добре е така. Желанието, и моето, и неговото, неизказаното желание, за запазване на ценното в животите ни, на това, което е градивно и истинско. Истинско сега и тук. Градивно тук и сега. Приятелството ни ще остане там и тогава. Беше хубаво. Беше...

31/03/2009, град София

Няма коментари: