Мъката прорязва тишината и като огнен връх на запалена цигаря прогаря сърцето ми.
Мъката тече по пропукания улук на надеждата и удавя вярата ми.
Мъката посещава съня ми и търси скривалище в спящото ми съзнание.
Мъката изсипва цялата си отрова от натрупани разочарования върху душата ми.
Мъката мрази смеха ми и в същото време го търси като маска на болката си.
Мъката споделя желанието си за отмъщение в малките забравени улици на несигурността.
Мъката сякаш губи своя край, когато дойде осъзнаването, че сама съм си я причинила. Цялата...
16/03/2012, град Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар