Всеки сам изгражда света, в който живее, осъществявайки илюзиите си, явили се под формата на въображение. Постоянно правим уговорки с дявола в самите нас, поставяйки си цели. Борим се сами със себе си, но осланяйки се на други хора, които, ако не изпълнят очакванията ни, броим като загуба за нас, като победа за дявола, който пак е в нас. Играем роли, спрямо всеки един около нас, приемайки лица, с които околните винаги са си ни представяли. Бягаме от корените си, за да започнем наново, но оставяме рани навсякъде около нас, търсейки обратното, на което имаме. Помагат ни мъдрите - дребни хора, не лидерите и могъщите, а малките и тихите. Любовта е по-близо, отколкото си мислим. Винаги. Сами избираме пътя към ада или рая, като определяме действителността си и чуваме, каквото ни е удобно и докъдето ни е удобно. Живеем според очакванията си към другите, искаме много понякога. Искаме неща, които те не могат да изпълнят, защото техните страхове и илюзии не са наши. Разочарование, обида, уж свободна воля. Надпреварата никога не спира - тя е вътре в нас...
месец януари, град Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар