Стоя си на дивана с мисъл тъй приятна
и се изгубвам като капка в летен дъжд.
И, ето, тя връхлита ме със тежест необятна.
Понякога тъгата идва изведнъж.
Изважда всякакви емоции дълбоки
и образи на хора, знайни някогаж,
разхвърля спомени във всичките посоки.
Понякога тъгата идва изведнъж.
Не съм очаквала, тъй тихо съм стояла,
застинала в безвремието си като в колаж,
а тя тъй идва, че от болка бих крещяла.
Понякога тъгата идва изведнъж.
Не мога повече аз образа ти да тая.
В сърцето ми ти дупчици прогаряш
и те през сълзите в очите ми струият..
09/05/2020 г., гр. Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар