Когато бях малка често изпразвах главата си от мисли, гледах в една точка и сякаш бях в абсолютен мир със себе си.
Когато бях малко по-голяма научих, че това разсейване е лошо, безотговорно и неградивно.
Когато растях разбрах, че всяко нещо в живота ми трябва да е концентрирано и смислено.
С мисъл.
Онова дете порастна прекалено бързо.
Онова дете бе състарено от мислите в главата му.
Онова дете получи знание.
Онова дете загуби вътрешното си щастие и безгрижие.
С мисъл.
Сега възрастният търси детето и се опитва да го спаси, каквото е останало, за да го съхрани, целуне и остави да разцъфти.
Сега възрастният успява.
Сега възрастният позволява.
Благодаря ти...
05/06/2010, град Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар