Къде ли сме?

И времето е сякаш спряло... вътре в мен.
Вълните сякаш се разбират на парчета.
Небето сякаш е надвиснало над мен.
А пък земята никаква я няма...

И после пак е всичко тук.
Пак в хаоса реален се въртим.
Пак губим се в задачите големи.
И няма въздух, никакъв, дори...

И вечер става светло като в рог.
А денем е мъгла необяснима.
Ветровете мощно се събират.
А под прозореца е зима...

6/02/2013, град Варна