Изгаряща тъга, отчайващ гняв
не могат болката да утешат,
не могат силата ми да намерят,
та пътя си да продължа..
Гледам те с усмивка на лицето си,
гледам те в очите с цялата си смелост,
гледам те през призмата на нежността си,
гледам... и се моля да простя.
Боли с внезапността на мълния,
боли като разкъсана душа,
боли като умиране на прага на живота,
боли като пресъхналата ми сълза.
И виждам те как идваш с камата,
и виждам те как тихо я забиваш... в мен,
с лицето на жесток палач разкъсваш... мене... цялата,
усмивка - на лицето ти, сълзите стъклени - в очите ти.
А аз с протегната ръка от болката и милостта в сърцето си,
спасявам... теб - палача ми... отново и отново,
избърсвам твоите сълзи с балсам от добрината си,
а аз оставам да кървя... в безкрая
22.08.2024 г., град Варна
