Малките битки в живота ми не са от значение за световния мир, глобалното затопляне, глада в Африка. Не са най-важнотот нещо на света. Ама никак. Не са най-важното нещо дори и в моя свят. Но са битки, от които излизам понаранена, поумняла, по... Не искам да се случват. Не ги харесвам. И себе си не харесвам в тях. Но ги има. Понякога. И се случват неочаквано и без предупреждение. Като малки изпитания на пътя. Като тестове на съдбата, която очаква от мен някакво развитие и, докато не дам подобаващите резултати, явно няма да мога да продължа напред, а ще стоя на едно и също място, без значение как бързо минават годините, в колко обиколки около слънцето взимам участие и как хората около мен се превръщат в благороден метал.
30/11/2009, град Варна
