И мисля си за теб,
за вечността и самотата,
за истината и лъжата,
за силата и слабостта.
И в мен поражда се учудване за нас,
за вас,
за мен,
за теб и аз,
за как и колко и кога.
И може би е нямо вътре в мен,
и няма думи да ме свържат,
и нишката да изградят,
и силата да устоят.
И как гори отвън почти,
и как ме няма сякаш тук,
и как не знам къде съм пак,
а пък напук съм тук.
А може би е вярно друго,
от А към Б и после пак
от Б към А, и все така:
за силата и слабостта.
град Варна, 20.01.2013, хм
Няма коментари:
Публикуване на коментар