Поличба

    Природата притихна. Всичко застина сякаш по команда. Нищо не помръдваше. Облаците - сиви и огромни, закриващи цялото небе, се доближиха заплашително близко до земята. Всяка пожълтяла тревичка търсеше своята сянка, всеки изсъхнал мак в безкрайното сухо поле сякаш се бе поклонил пред мощта на това, което идваше. Миришеше на нещо ново, различно, неидвало отдавна. Дъбът насред тази пустуш единствен поклащаше клони - леко, незабележимо.

    Вятър, ненадеен и мощен, заблъска тревата, откъсна главите на маковете, разтърси клоните на дъба. Облаците затанцуваха и натежаха. Едри капки, като орехи, бавно започнаха да падат на земята. Дима излезе боса от къщата, протегна ръце към небето и падна на колене. Щастие беше да вали на Спасовден. Добра поличба. Сълзи от радост се стичаха по бузите ѝ. Погледът ѝ падна на дъба - гръмотевицата го разцепи на две.

       

Само...

Само си мислим, че се познаваме

Само си мислим, че знаем съдбите си

Само си мислим, че виждаме другия

Само си мислим, че виждаме себе си...

Само се правим, че вярваме другиму

Само се правим, че се усланяме Богу

Само се правим, че сме тука за другия

Само се правим, че сме тук и за себе си...

Нещата, които ми носят чиста радост

 - Зеленина, много зеленина, храсти, дървета, треви до колене, цветя, цветя, цветя

- Дърветата, зелените клони, мощните стволове, цветовете пролет, падналите есенни листа

- Морето, вълните, морската пяна, пясъкът между пръстите на краката, водораслите в косата, синьото на хоризонта, слънцето в небето

- Поезията - нашите автори, английските класици, да пиша поезия

- Облаците в небето в летен ден, червените облаци по време на залез

- Семейно играене на бордни игри

- Да се смеем на щуротии вкъщи

- Да си разказваме какво ни се е случило през деня

- Ray Bradbury

- Таратор

- Coca-Cola :)

- Красив, чист и подреден дом, уют под формата на топло одеало и чаша горещо какао

- Кискането с приятелки

- Индивидуалната работа с ученик/ индивидуалната работа с клиенти по ЧР въпроси

- Разходка и игра с куче/ коте

- Вмъкването в току-що сложени чаршафи :)

- Да привърша нещо, което съм започнала отдавна

- Да си боядисам косата

- Всички близки да са здрави и в добро настроение

- Дълбок разговор с близък човек

 

Дете...

Дете, заобиколено от критики, се научава да обвинява.

Дете, заобиколено от подигравки, се научава да бъде недоверчиво.

Дете, заобиколено отвраждебност, се учи да се бори.

Дете, заобиколено отот гняв, се научава да причинява болка.

Дете, заобиколено отнеразбиране, се научава да не слуша другите.

Дете, заобиколено от измама, се научава да лъже.

Дете, заобиколено от срам, се научава да се чувства виновно.

---

Дете, заобиколено от подкрепа, се научава да помага и защитава.

Дете, заобиколено отспокойствие и очакване, се научава да бъде търпеливо.

Дете, заобиколено от похвали, се научава да бъде уверено.

Дете, заобиколено от честност, се учи да бъде честно.

Дете, заобиколено от одобрение, се научава да уважава себе си.

Дете, заобиколено от любов, се учи да обича и да дава любов.

Дете, заобиколено отсвобода на избора, се учи да носи отговоронст за своите решения.

enough

I wish you enough sun to keep your attitude bright.

I wish you enough rain to appreciate the sun more.

I wish you enough happiness to keep your spirit alive.

I wish you enough pain so that the smallest joys in life appear much bigger.

I wish you enough gain to satisfy your wanting.

I wish you enough loss to appreciate all that you possess.

I wish you enough 'hellos' to get you through the final goodbyes. 

-- Bob Perks

ънтайтълд

и сега, ред по ред, ще изтрия аз всеки куплет, за да остане в миналото таз трагедия и да се отвори място за прекрасна шекспирова комедия - на обич, на радост, на благодат, на истински щастлив свят...

Кървя

Изгаряща тъга, отчайващ гняв
не могат болката да утешат,
не могат силата ми да намерят,
та пътя си да продължа..

Гледам те с усмивка на лицето си,
гледам те в очите с цялата си смелост,
гледам те през призмата на нежността си,
гледам... и се моля да простя.

Боли с внезапността на мълния,
боли като разкъсана душа,
боли като умиране на прага на живота,
боли като пресъхналата ми сълза.

И виждам те как идваш с камата,
и виждам те как тихо я забиваш... в мен,
с лицето на жесток палач разкъсваш... мене... цялата,
усмивка - на лицето ти, сълзите стъклени - в очите ти.

А аз с протегната ръка от болката и милостта в сърцето си,
спасявам... теб - палача ми... отново и отново,
избърсвам твоите сълзи с балсам от добрината си,
а аз оставам да кървя... в безкрая

22.08.2024 г., град Варна

кадър

Когато снимах изчезнаха спомени

Запечатвайха се на снимката

и се отлюспваха от съзнанието ми

Всеки кадър ме помни

Каквато бях някога

Всеки кадър ме прави нова и друга

Всяка снимка е една малка смърт

Алегро нон тропо...

Момчето, с което съм себе си

Има прегръдки, в които сме у дома.
Дори и в съня.

Има хора, с което сме себе си.
Винаги.
Дори и далече да са.

И има чувства, които ни правят Човеци.
И топлят отвътре.
А ние стопляме другите.
И те са завинаги.

6 декември, 2023 г.

Сам

Събуждам се. И съм сам. Съвсем сам насред пустошта. Ръцете ми - това не са моите ръце. По-силни, мургави и големи са. Нозете ми - и те не са моите. Римските сандали опасват яки загорели глезени и прасци. Къде е дрехата ми от лен? Какви са тези кожени одежди? Кой съм аз. Главата ме боли - от жегата, от всичките въпроси.

И тогава го виждам. Усещам присъствието му. Седнал е до мен и заедно гледаме надолу по склона. Растителността е изгоряла. Мирише на суша, на слама, на камък. А той седи и лицето му свети. Радва се на всичко около нас - и живо, и неживо. Очите му срещат моите. Думите са излишни. Говори в главата ми. "Клавий, защо не можеш да видиш Истината? Защо се спираш да навлезеш в Светлината? Защо не разбираш, че всичко е Любов? Клавий, Клавий..." Гласът се губи. Изведнъж той вече е високо на хълма и върви с гръб към мен. Тръгва си. А всъщност сякаш сега е дошъл. Вече е в мен по неопровержим начин. Във всяка негова стъпка виждам Пътя, и Истината, и Живота. Виждам как моето неразбиране не е страшно. Страшно е, ако не се опитам да разбера. Страшно е, ако не тръгна подире му, но не по стъпките му, а по постъпките му. Страшно е, ако забравя, че го познавам...

Защото ако забравя, че него познавам, значи съм забравил и себе си. Всичката онази вътрешна сила и Любов, които нося в сърцето си и управлявам с ума си. Всичката съзидателност, с която градя добруването си. Всичката благодарност, на която е способна душата ми...

Събуждам се. И пак съм сам. Съвсем сам насред снега. Кога съм заспал? Не зная. Ръцете ми - това не са моите ръце. По-космати, розови и големи са. Нозете ми - и те не са моите. Дебели кожени цървули върху вълнени чорапи. От къде знам тези думи?! Какво е това червено вълнено сукно около кръста ми... Кой съм аз? Главата ме боли - от студ, от объркване...

И тогава го виждам. Срещу ми - огромно бесило. И Той виси със страшна сила. Крещя. По-мощно от грозния грач на гарвана. Крещя. Крещя с все сила. Душата ми вика от болка и безсилие. Сърцето ми се пръска на парчета. Виси. Не мърда. А аз крещя "Исусе....". А чувам "Дяконе!!!" И пак в главата ми говори "Ако загубя, губя само себе си!" "Как себе си само! Как! Всички те губим! От онези много преди тебе, през нас - дето сме тук и за нас си всичко, та до онези, що идват след нас и не те знаят, но ще те помнят вовеки, Василе!!! Василе, друг като тебе няма да има. Няма да има, Василе..." Крещя и мира нямам.

Нямам мира, а в себе си знам колко е важно да приема. Да приема избора на душата на другия. Пътя, който е избрал да следва, защото така е важно за развитието, за смисъла му на тази Земя, този път. Да приема с Любов и благодарност, че сме се познали, че сме се видели в материята и сме си дали онази подкрепа, на която само Земната Истина е способна. Веднъж и завинаги...

И с вик отварям очи. Ръцете ми - моите, нозете ми - моите, дрехите - моите. Аз съм. Къде бях? Какво видях? А ти кой си, дето насреща седиш и кротко ми се усмихваш. Как светъл е погледът ти. И как с любов ме гледаш. Май искаш нещо да ми кажеш...

19 февруари 2019 г.

на Дякона

Вървеше и пееше
и нозете му боси
уверено стъпваха
и хората будеха
и в сърцата им влизаше
навътре,
навътре,
там,
дето е най-тъмно,
с истината нетленна
на святата мисия
и непреклонната вяра
в бъдещото спасение

Вървеше и пееше
и нозете му боси
уверено стъпваха
и врага плашеха,
онзи враг,
дето отвътре
във всеки живее,
и на душите говореше
непреходно,
за справедливост човешка
на святата мисия
и голата вяра
в бъдещото спасение

Вървеше и пееше
и нозете му кървави
по земята напукана
кървава диря оставяха
и прахта й разпръскваха,
и напреде го носеха
напреде
летеше
със силата мощна
на святата мисия
и непреклонната вяра
в бъдещото спасение
днес...

18.02.2023, гр. Варна

Untitled

Когато те захлюпи на времето вълната,

когато никой свой не срещаш в тъмнината,

когато сам усещаш на смисъла тъгата,

тогава не унивай, а с пламенно сърце

извикай с цяло гърло, във себе си поне,

"Аз съм това и на Живота съм дете!"

21.09.2022 г.

поетите

Поетите по пътя си не срещат

Съдбата си, прегърбена на две,

А как желаят истински да могат

Две думи с нея да сплетат с ръце.

Поетите по пътя си те срещат

И грозното, и пошлото, и всичко,

А как бленуват, как бленуват те

Със думи сивото в красивото да е.

Поетите по пътя срещат те

Жени, мъже, деца, измамна група,

Съдбата, уж, събрала ги е там,

Желанието май привидно общо,

А те, незнайно 'що, вървят насам,

А аз, поетът, по един ги сещам

И думи... нямам... даже две...

септември

Септември е пясък, и писък, и песен, и плач,

Септември е полъх, и повей, и плод,

Септември е порив, и план,

Септември е есен...

02.09.2022 г., град Варна 

Повей

Във нечии очи да си красива

И нечие сърце да те жадува,

Умът на някого теб точно да цени,

А дланите му да трептят за тебе.

Да се огледаш в нечии очи

И себе си да видиш цялата

С болката и мъката и сянката

Със силата и смисъла и ангела.

Красива да си в нечии очи

И невъзможно да е туй стенание,

Бърз порив като нощен бриз уханен

И стон сподавен на скала в морето.

В нечии очи да се огледаш 

Да се изгубиш в кротостта на погледа

И плахостта ти да изпълни стаята

И вятърът да затанцува...

Да си красива в нечии очи,

В косите ти да иска да се скрие

И тебе да желае... да целуне -

Нетраен порив като стъпка в пясъка...

28/07/2022 г.

Значение има ли?!

Харесва ми да си мисля за теб!

Ей така, платонично.

Харесва ми да говорим в ума ми!

Ей така, прозаично...

Тишината между нас ми харесва,

И думите - хаос в пространството,

И безбрежността на очите ни...

И смелостта... във мечтите ми...

Не се познават телата ни...

Но душите ни знаят се истински.

От едно време далечно,

От едно време безкрайно.

Минало? Бъдеще? Значение има ли!?

18.05.2021 г.

има...

малко есен

Autumn

Очите ти

Очите ти, когато си щастлива...

Очите ти, тъй истински блестят!

Очите ти зелени го заливат

Брега на твоето море, брегът...

Брегът, понесъл на плещите свои

Всемирната любов на този свят

И адската омраза с пясъчни устои,

Рушаща всеки миг тъй мил и свят.

Брегът на твойто детство безтегловно,

На твойта младост сънена, уханна

На мед и праскова, и нещо май оловно,

Натискащо със свойта сила хладна.

Но той, брегът, той никога не свършва...

Брегът на твоите мечти свещени!

И винаги той бързо те завръща

Със поглед прям към твоите очи зелени...

21.08.2020 г.