П.П.

Малко водно конче блестеше на шията й и й напомняше за свободата. Но не за свободата на хората, а за тази на водните кончета. Онази свобода, в която нямаше нищо друго освен нея самата, в която нямаше нужда от думи, в която всичко беше ясно...

Той се приближи бавно и поиска да седне до нея. Само поиска, не го направи. Нейният рицар без доспехи. Беше ги продал, за да си купи храна и малко свещи. Искаше да й е романтично. На нея и на малкото й водно конче.

Тя не можеше да обича и той го знаеше. Знаеше го, но му се искаше да не е вярно, за да има причина да остане с нея. Какво да прави иначе до жена без сърце. Той не знаеше, че тя го беше продала, за да му откупи доспехите обратно...

02/08/2012, град Варна

Something

Something's wrong. Something's missing. Something makes me laugh.Something makes me cry.

Enough is never enough. If enough was enough, there would be no need of enough. Enough can't always be enough.

That's all you have to say... There is nothing more than that. Even a word is enough, when the hearts beat together.

When you say you love me, do you know how much I love you? Do you realize my inner world? Do you have the butterflies?

15/04/2012, the town of Varna, I ... I like it...

Искай ме до себе си

Обичай ме със странностите в мен,
обичай ме с любовта ми цялата,
обичай ме понеже съм добрата,
обичай ме с дрехите разкъсани.

Мисли за мен в прецаканите дни,
мисли за мен с продупчените кецове,
мисли за мен, където и да си,
мисли за мен в нощите обречени.

Прегръщай ме чрез мисълта за мен,
прегръщай ме в оклюмалите ми тревоги,
прегръщай ме с верността в очите ми,
прегръщай ме във вчерашната зима.

Искай ме, каквато съм,
искай ме, защото съм,
искай ме, когато и да е,
искай ме до себе си...

17/04/2012, град Варна

Благодаря си!

Благодаря за грижата и топлината,
Благодаря за часовете бдение,
Благодаря за любовта и за храната,
Благодаря за цялото търпение...

Благодаря ти, че те има,
Благодаря ти, че си с мен,
Благодаря ти, че летиме
ден след ден след ден...

Благодаря на себе си за всичко,
Благодаря си за света,
Благодаря на себе си за цялото,
Благодаря! Благодаря! Благодаря!

09/05/2012, град Варна

Войнът

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили даже да затвори очи. Не иска да се спре нито за миг. Ако остане сам със себе си, ще умре.. от мъка, че е сам и самотен, че е уморен и изтерзан от бързане, че битките са го оставили без дъх, без цвят, без въздух, че няма сили да яде дори.

Войнът в мен не иска да заспи. Няма сили да затвори очи. Ако ги затвори, ще види всички ужаси, които причинява, всички трупове, осеяли полетата на света, всички изкормени тела и разсечени глави.

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили дори да затвори очи. Боклукът на вечния ход на смъртта - осеяните с трупове и кръв земни недра. Всичката тази ужасна воня - и вътре, и вън, без спомен за болката.

Сърцето на война вътре в мен е като в метална кутия затворено в мен. И болката, и мъката, и тежестта - те нямат нищо общо с реалността. Илюзията е там сякаш безкрайна тъма, в която ужасите на смъртта разлагат своите тела.

Войнът в мен е ужасно уморен. И мръсен, и дрипав от битки и път, и сам, и самотен, и учуден дори. "Как стана всичко така изведнъж? Кога ги убих? Кога ги сразих? Кога настана тази тишина?"

Войнът във мен иска прегръдка и малка целувка дори.

12/03/2012, град Варна