Wisdom...

Knowledge comes, but wisdom lingers. I know a lot, but I am not wise at all. When will I be wise? Will there be such a time in my life I will be able to say to myself: 'You are wise now. Bravo!'?

30/11/2009, the town of Varna

Малките битки

Малките битки в живота ми не са от значение за световния мир, глобалното затопляне, глада в Африка. Не са най-важнотот нещо на света. Ама никак. Не са най-важното нещо дори и в моя свят. Но са битки, от които излизам понаранена, поумняла, по... Не искам да се случват. Не ги харесвам. И себе си не харесвам в тях. Но ги има. Понякога. И се случват неочаквано и без предупреждение. Като малки изпитания на пътя. Като тестове на съдбата, която очаква от мен някакво развитие и, докато не дам подобаващите резултати, явно няма да мога да продължа напред, а ще стоя на едно и също място, без значение как бързо минават годините, в колко обиколки около слънцето взимам участие и как хората около мен се превръщат в благороден метал.

30/11/2009, град Варна

A monologue between me and myself

Who left?
He left...
Why?
Because...
Are you afraid?
Yes... I am... very much...
What of?
I don't know...
Is that so?
Maybe...

11/11/2009, the town of Varna

Синове

Всеки мъж е нечий син, син на майка, чиято ценност е неговото добруване, чиято мисъл е, че никой друг не би могъл да се погрижи така за него, както тя самата, дори и той да е станал вече мъж...

07/11/2009, град Варна

Мъничко момиче

У мен живее мъничко момиче,
едно такова малко и добро,
все търси в другите мъниче,
и скришом теб поглежда то.

И себе си приема за мъниче,
само във времето застинало,
а няма кой да каже на това момиче
расти и винаги бъди добро.

по някое време през дългия октомври, град Варна, по време на едно пътуване в 118 към дома