Войнът

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили даже да затвори очи. Не иска да се спре нито за миг. Ако остане сам със себе си, ще умре.. от мъка, че е сам и самотен, че е уморен и изтерзан от бързане, че битките са го оставили без дъх, без цвят, без въздух, че няма сили да яде дори.

Войнът в мен не иска да заспи. Няма сили да затвори очи. Ако ги затвори, ще види всички ужаси, които причинява, всички трупове, осеяли полетата на света, всички изкормени тела и разсечени глави.

Войнът в мен не може да заспи. Няма сили дори да затвори очи. Боклукът на вечния ход на смъртта - осеяните с трупове и кръв земни недра. Всичката тази ужасна воня - и вътре, и вън, без спомен за болката.

Сърцето на война вътре в мен е като в метална кутия затворено в мен. И болката, и мъката, и тежестта - те нямат нищо общо с реалността. Илюзията е там сякаш безкрайна тъма, в която ужасите на смъртта разлагат своите тела.

Войнът в мен е ужасно уморен. И мръсен, и дрипав от битки и път, и сам, и самотен, и учуден дори. "Как стана всичко така изведнъж? Кога ги убих? Кога ги сразих? Кога настана тази тишина?"

Войнът във мен иска прегръдка и малка целувка дори.

12/03/2012, град Варна

Трактат за мъката

Мъката прорязва тишината и като огнен връх на запалена цигаря прогаря сърцето ми.
Мъката тече по пропукания улук на надеждата и удавя вярата ми.
Мъката посещава съня ми и търси скривалище в спящото ми съзнание.
Мъката изсипва цялата си отрова от натрупани разочарования върху душата ми.
Мъката мрази смеха ми и в същото време го търси като маска на болката си.
Мъката споделя желанието си за отмъщение в малките забравени улици на несигурността.
Мъката сякаш губи своя край, когато дойде осъзнаването, че сама съм си я причинила. Цялата...

16/03/2012, град Варна

Животът

Животът е миг, спасение, трепет и болка дори.
Животът е филм, театър, изложба и още мечти.
Животът е вечен и тленен и смислен почти.

Животът е някъде там и вътре във мен.
Животът на сън е пак сякаш наяве роден.
Животът ми вечен и истински в мен.
Животът на всички в един е роден.

Животът, морето и други неща.
Животът, небето и аз във нощта.
Животът и аз ей така.

16/03/2012, град Варна

Каляска

паваж. и маса на паветата. и кана със кафе.
фонтан. и къпещи се гълъби. и падащи пера от небесата.
два стола. вплетени един във друг. и слънце, много слънце над туристите объркани.
и двама души във прегръдка вечна, усещащи туптящото сърце на вечността.

23/02/2012, град Варна

Изгубих се

сама. стол. маса. ваза със цветя.
навън е слънце. вътре мрак.
навън е мрак в очите й.
перде. мъгла от цветове и везани цветя.
лице без израз и емоция. лице без трепет.
черупка, търсеща спокойствие. и тишина.
изгубих се във себе си. изгубих се.

23/02/2012, град Варна