Притихнал влизаш в залата и сядаш в кръга. Някъде там, сред непознати. Или пък до болка познати. До болка, не защото ги познаваш до досада, а защото ги знаеш в болката им. Срещали сте се неведнъж и сте се разпознали през онези скрити и оголени части, за които понякога и самият ти не подозираш, че носиш. Срещали сте се неведнъж и сте се подкрепяли безусловно, по начин, необясним за ума и толкова верен за сърцето. Срещали сте се неведнъж и сте усещали чуждото съкровено имане през най-сетивните си парчета. Защото това, което всъщност имаме не е отвън, а е отвътре. И именно него чувстваме, когато се докоснем един до друг по този начин. Онова вътрешно Огромно, което ни е довело, волю, в кръга.
Сядаш на стола, повлечен от онази сила вътре, която казва, не, крещи, стене и плаче едновременно: "Сега!" защото си бил до този миг все в "Никога...". И няма значение дали ще говориш много или малко, дали знаеш или не историята си, дали през сълзи на искреност или през усмивка на неловкост ще погледнеш другите в очите... Няма значение, защото през тях, очите, минава душата ти и среща онези, които се разпознават с нея, с нейната сила и слабост, победа и загуба, знаене и незнаене. И те, другите от кръга, стават, привлечени от безкрайното желание на Смелостта ти, най-сетне, да поиска да пробва да случи Промяната.
И в срещата с тъгата и радостта, болката и здравето, омразата и любовта, силата и слабостта, Живота и Смъртта... те срещат себе си. И теб. И всичко твое ценно. И ти помагат да погледнеш, към Онова, с което живееш всеки ден, защото не можеш да го пре-живееш. С отворени очи, пълни с въздух дробове и смело сърце да погледнеш към себе си и своето Съзвездие и да разбереш... малко повече... с любов... и благодарност... че си Звезда...
26 октомври 2019 г., град Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар