Приятелите

Приятелите са тези, които си мислиш, че избираш сам, с които си мислиш, че градиш взаимоотношения, с които си самостоятелен и силен. Всъщност, за мен те са онези, изпратени ти хора, които запълват празноти, даряват топлина, подават ръка и то така неусетно. С тях нещата просто се случват...

21/04/2009, град Варна

А, да...

Щастливци са тези, които са открили сродната душа в живота си.

19/04/2009, град Варна, ditto

Всеки си го връща...

Когато някой иска да те нарани, той винаги може да намери начин и средства да го направи, а когато иска да те успокои и прегърне с дума, може да я подбере така, че да се почувстваш погален и обичан. Когато някой иска да бъде с теб, ще се опитва да те привлича в компанията си, а, ако иска да те пропъди - най-лесно е да намери жест или дума и да го стори. Всичко е въпрос на избор. Всичко е въпрос на наранено его. Всичко е въпрос на обич...

19/04/2009, град Варна, ditto

Когато приятелството си замине

Боли, когато загубиш приятел. И мен ме боля днес. И аз изпитах болката от загубата на близък, преди да съм го загубила като близък. Човек, с когото все още съм на една ръка разстояние в мислите си. Човек, който в главата и душата си ми остава близък. Човек, за когото ще вярвам, че е моят барометър за нормалност. Трудно е, но не е страшно, защото го направих в името на щастието. По-добре е така. Желанието, и моето, и неговото, неизказаното желание, за запазване на ценното в животите ни, на това, което е градивно и истинско. Истинско сега и тук. Градивно тук и сега. Приятелството ни ще остане там и тогава. Беше хубаво. Беше...

31/03/2009, град София

Being honest...

И тя отново се събуди в прегръдките на несигурността. И отново потърси вината някъде другаде, а не в себе си. И отново умората я повали и тя потъна в мрака, без самата да знае защо. Една реплика, едно промърморване в тъмното, едно намръщване и за нея това бе отговор на много нереалистични и тъжни въпроси, изпълващи съзнанието й. Не виждаше никакво решение на текущата ситуация - все повече и повече се затягаше примката около нея и тя не можеше да излезе, да си почине, да заспи без да сънува работни проблеми и неизказани притеснения. Единствената й надежда бе в слънцето, което озаряваше нейната пролет. Дано това слънце остане по-дълго там над нея, пазейки я...

24/03/2008, гр. Варна