Когато

Когато буря срещал си,
на слънцето тъй искрено се радваш,
в облака доволна сянка виждаш,
и всеки жест милувка е обична.

Когато на война ти бил си,
към пръчка за тояга не посягаш,
в камъка подкрепа търсиш, 
и всяка твоя дума благост носи.

Когато в пропастта попадал си редовно,
цениш ти крачките нагоре,
дори дълбока дупка смел твой скок извиква
и всеки поглед устрем към добро е.

Когато край видял си,
притихнал новото начало ти посрещаш,
защото...
Нима по-силна от Живота сила знаем?
По-волен полет от Сърцето нещо друго носи?
И по-голям и вечен смисъл има
от Любовта на Бога към човека?

14/01/2020 г., град Варна