Облачно-мъгливо

Навън мъгла е, гъста като мляко.
А мислите ми са един объркан свят.
Кога? Защо? Кой? Как? Когато...
Все отговори търся без да спра.

Мъглата своя принос има -
потапя ме в магията на своя блян,
замислена, отнесена, влюбчива,
потънала в унес белота.

Защо ти е да слизаш от небето?
Не ти ли е достатъчно ей там
високо да летиш и да ни гледаш
как като мравки по Земята си пълзим?

Защо ти е да идваш толкоз близо?
Все чудя се как имаш смелост ти?
Уж си безплътен, лек, ефирен и далечен,
а всичко тук успяваш да обгърнеш в миг.

Или ти облак си, решил да търси нещо?
При нас човеците да дойдеш си сгрешил...
Е, на, ний тук сме... и те срещаме безлично,
о, теб, мъгла на нашите души.

Навън мъгла е, гъста като мляко.
А мислите ми са един объркан свят...
Въпрос. Въпрос. Въпрос. И отговор накрая,
оставящ още повече неясноти.

16/01/2020, град Варна