Вода

И ето ме, застанала отвън,

с големия корем и мокрите крака.

Животът идва – о, как идва той,

с бясна скорост, напън и вода.

Във водния бульон на смисъла

Животът се е зародил

и пак оттам излизаме -

един и друг... и пак един.

Във водния бульон на смисъла,

изплуващи потъваме в един огромен свят -

уж светло е и истински огромно,

а често влизаме в мрак и теснота.

Във водния бульон на смисъла

притихналите страсти на живота носим,

изчезваме във плиткото на земния си път

и чакаме да стихне напънът.

Но той остава, той е вечен, да,

той порив е за въздух, звук и светлина -

и там пред нас отваря се врата,

загатваща величието на човешката съдба.

24/01/2020 г., град Варна