Понякога седя във хола
и хапвам кротично закуска,
поглеждам вяло през прозореца
и там изгубвам се отвън.
Насред разбития паваж
изниква двор с трева и пясък,
велосипед е на оградата подпрян
и куче тича след косачката.
Премествам поглед аз нагоре,
а там - голяма дървена врата,
след нея има вестибюл
и стаята огряна е в светлина,
и хапвам кротично закуска,
поглеждам вяло през прозореца
и там изгубвам се отвън.
Насред разбития паваж
изниква двор с трева и пясък,
велосипед е на оградата подпрян
и куче тича след косачката.
Премествам поглед аз нагоре,
а там - голяма дървена врата,
след нея има вестибюл
и стаята огряна е в светлина,
И
знаеш ли, простор там има,
и
въздух, въздух, свобода.
И
правилно се сещаш, да -
Това
е то... американската мечта.
23/01/2020 г., град Варна
Няма коментари:
Публикуване на коментар